Определение № 44 от 23.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2950/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. С. В., чрез адв.Н. срещу разпореждане №826/22.10.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №456/2019г. на Апелативен съд-Варна, с което е върната частната му касационна жалба вх.№5766/16.10.2019г. против постановеното по същото дело определение №599/26.09.2019г. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно без да излага конкретни оплаквания. Всички доводи в жалбата са за незаконосъобразност на друг съдебен акт- определение №599/26.09.2019г., в.ч.гр.д. №456/2019г. на Апелативен съд-Варна. Ответникът по жалбата „Р. Инженеринг“ АД поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №599/26.09.2019г. по в.ч.гр.д. №456/2019г. Апелативен съд-Варна отменя определение №2081/11.07.2019г., гр.д.№1147/2019г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е допуснато обезпечение на предявени от С. С. В. срещу „Р. Инженеринг“ АД искове чрез налагане на възбрана върху описаните недвижими имоти и вместо това оставя без уважение искането на С. С. В. по реда на чл.389 и сл. ГПК и обезсилва издадената от ОС-Варна обезпечителна заповед. На 16.10.2019г. е депозирана частна касационна жалба вх.№5766/16.10.2019г. от С. С. В. против постановеното по същото дело определение №599/26.09.2019г. С обжалваното разпореждане АС-Варна връща частната касационна жалба, като излага изрични мотиви, че въззивното определение, с което се отменя първоинстанционен акт за допускане на обезпечение и се оставя без уважение искането, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалванато разпореждане е правилно. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №5 от 12.07.2018г. по т.д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС на касационно обжалване подлежи определението на въззивния съд в обезпечителното производство, само когато обезпечението е допуснато от него. В останалите хипотези, вкл. процесната, когато въззивният съд отменя първоинстанционния акт и оставя без уважение искането за допускане на обезпечение, не е налице акт, подлежащ на касационен контрол. Производството е двуинстанционно, тъй като определението на въззивния съд не е постановено в изрично предвидената хипотеза на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, нито е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане. С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 500 лева адв.възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение