Определение № 3 от 07.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2806/2015 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.5 ГПК. На 14.11.2019 год. е постъпило искане от Частен съдебен изпълнител Г. Д. с район на действие - СГС №781, за превеждане по сметката на ЧСИ на внесената на 01.12.2015г. на основание чл.282, ал.2 т.1 ГПК гаранция от „С.-2003” О. в размер на 23 570.10лв. Депозирано е становище от З. К. – цесионер въз основа на договор за цесия с „К. 2000” Е. за вземания на цедента спрямо „С.-2003” О., в което се поддържа, че искането на ЧСИ следва да бъде уважено. Въпреки връчения на 16.12.2019г. на „С.-2003” О. препис от искането, становище по него не е постъпило. Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на ІІ т.о., констатира следното: С определение №262/12.09.2019г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о., е постановено освобождаването на основание чл.282, ал.5 ГПК на сумата 13 204.28лв., представляваща част от внесеното от „С.-2003” О. обезпечение на 01.12.2015г. в размер на 23 570.10лв. за спиране изпълнението на решение №3652/27.05.2015г. по в.т.д.№6102/2014г. на СГС, ІV„А”състав, в осъдителната му част. С определение №307/18.10.2019г. е уточнена банковата сметка на „С.-2003” О., по която следва да се преведе подлежащата на връщане сума от 13 204.28лв. В определението от 12.09.2019г. са посочени следните обстоятелства, обуславяща частично освобождаване на внесената гаранция, а именно: 1.) по молба на „С.-2003” О. с определение №8/04.12.2015г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, е било спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на решение №3652 от 27.05.2015г. по в.т.д.№6102/2014г. на СГ, в частта му, с която е осъден молителят „С.-2003” О. да заплати на „К. 2000” Е. сумата 17 480.70 лв. – обезщетение по чл.79 ЗЗД, както и в частта му с която е потвърдено решението по гр.д. №42805/2011г. на СРС, с което „С.-2003” О. е осъдено да заплати на „К. 2000” Е. сумата 1 641.60 лв. – стойност на доставени тухли, сумата 4 446 лв.- обезщетение от неизпълнен договор и сумата 1.80 лв. – мораторна лихва. За спиране изпълнението на решението молителят е представил обезпечение в размер на сумата 23 570.10 лв., представляваща сбор от присъдените по-горе суми, за които е бил издаден изпълнителен лист в полза на „К. 2000” Е.. 2.) с определение №617/20.07.2016г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, е допуснато частично касационно обжалване на решение №3652/27.05.2015г. по в.т.д.№6102/2014г. на СГС до размер на сумата, от 21 926.70лв. С решение №208/06.12.2016г. по т.д.№2806/2015г. на ВКС, ІІ т.о, е отменено въззивното решение на СГС за посочената сума общо в размер на 21 926.70лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. 3.) с решение №6518/25.09.2017г. по в.гр.д.№15329/2016г. на СГС, ІV-В състав, искът на„К. 2000” Е. по чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 8 722.42лв. и отхвърлен за разликата до 21 926.70лв. С определение №322/17.06.2019г. по т.д.№2080/2018г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №6518/25.09.2017г. по в.гр.д.№15329/2016г. на СГС, ІV-В състав. Тъй като общо исковете на„К. 2000” Е. са уважени за сумата 10 365.82лв. (8 722.42 + 1 641.60 + 1.80), настоящият състав с определението си от 12.09.2019г. е постановил на осн. чл.282, ал.5 ГПК да бъде освободена и върната на „С.-2003” О. сумата 13 204.28лв. – разликата между внесеното обезпечение от 23 570.10лв. и сумата 10 365.82лв. С оглед постъпилото искане от ЧСИ вх.№9693/14.11.2019г., становището на цесионера, липсата на възражение от „С.-2003” О. и приложеното удостоверение от счетоводител на ВКС, че понастоящем по сметката на ВКС за обезпечения е налична сумата от 10 365.82лв., същата сума ще следва да бъде преведена по сметката на ЧСИ по посоченото в искането изпълнително дело.20157810400466. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.