Определение № 361 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 510/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. Ч., К. И. Ч. и И. И. Ч. срещу определение № 50169 от 17.10.2022 г. по гр. д. № 1537/2020 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за изменение в частта за разноските на определение № 51 от 15.02.2021 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК. Жалбоподателите считат определението за неправилно, поради което искат отмяната му. Излагат доводи, че в случая е нарушен чл. 80, изр. 2 ГПК, защото подадената от тях молба по чл. 248 ГПК е за допълване, а не за изменение на определението. Ответната страна по жалбата Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, гр. Благоевград, е подала писмен отговор, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК, съставът на ВКС, I г. о., е посочил, че след като с определението по чл. 288 ГПК е прието, че на ответниците по подадените касационни жалби разноски не следва да се присъждат, защото не е доказано плащане на договорено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 30.07.2019 г., съдът се е произнесъл по разноските и подадената молба е за изменение на определението в тази му част, респ. е недопустима поради непредставен списък – чл. 80, изр. 2 ГПК и т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Същото е съобразено с дадените в посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения. Доводът на жалбоподателите, че молбата по чл. 248 ГПК не е за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, а е за неговото допълване и за нейната допустимост чл. 80, изр. 2 ГПК не поставя изискване за представяне на списък (т. 8 от тълкувателното решение), е обоснован с тезата, че произнасяне по разноските не е налице, ако в крайния акт, с който делото е приключило в съответната инстанция, този въпрос не е решен с нарочен диспозитив. Установената практика обаче е, че по въпросите, обусловени от крайния изход на приключеното производство, съответната съдебна инстанция постановява изричен диспозитив, когато ги уважава. Тук се отнасят претенциите за разноските по делото и за законна лихва след предявяването на иска. В случая, в мотивите на определението по чл. 288 ГПК е посочено, че разноски на ответниците по касационната жалба не се дължат, тъй като липсват доказателства такива да са направени. С оглед на това, съставът на ВКС се е произнесъл по искането за присъждане на разноски и подадената молба по чл. 248 ГПК е недопустима съгласно т. 9 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не е представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,