Определение № 234 от 06.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] чрез адв.М. Д. от АК- С. за изменение на решение № 96 от 17.04.18г.,постановено по гр.дело № 3049/17г.на ВКС,ІV г.о., в частта за разноските. Ответницата в производството С. Д. Я. чрез адв.Р. Д. счита,че молбата е недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: С решение № 95 от 17.04.18г.по гр.дело № 3049/17г.на ІV г.о.на ВКС, образувано по касационна жалба,подадена от [фирма], е оставено в сила въззивно решение № 54 от 19.04.17г.по в.гр.д.№ 78/17г.на Варненския апелативен съд.Със същото решение [фирма] е осъдено да заплати на С. Д. Я. на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 7 000 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. В т.11 от Тълкувателно решение № 6 /6.11.13г.по тълк.дело № 6/12г.на ОСГТК на ВКС е прието,че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание,в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.Съображенията за това са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет.След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най – късно в това заседание. Практиката на ВКС разпростира и това разрешение и за възражението по чл.78 ал.5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него, като процесуално действие.Както е прието в постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 36/26.01.15г.по ч.гр.дело № 5936/14г.на І г.о.на ВКС, когато възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК се прави за първи път с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, то е несвоевременно.За възражението за прекомерност сроковете,посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие в него.Ако обаче тя е имала възможност да участва в производството, но не е направила искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл.78 ал.5 ГПК не може да бъде заявено валидно впоследствие. В разглеждания случай делото е разгледано в открито съдебно заседание на 3.04.18г. Касаторът [фирма] се е представлявал от управителя В. А. и от адв.Д., които не са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата.Пропускането на срока за заявяване на това възражение има за последица недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. Искането за изменение на решенията на Варненския окръжен съд и на Варненския апелативен съд в частта за разноските не е предмет на настоящото производство, то касае само разноските пред касационния съд.За изменение на присъдените по предходните дела разноски молителят е следвало да отправи искане по реда на чл.248 ГПК пред съответната инстанция. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира,че молбата на [фирма] по чл.248 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.