Определение № 10678 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция", чрез процесуалния си представител, срещу определение № 17665 от 11.05.2026 г. по адм. дело № 5581/2025 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното определение съдът е допълнил разпореждане № 36539/06.11.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г. по описа на АССГ, в частта за разноските като е осъдил ГД „Национална полиция" да заплати на М. В. М. направените по делото разноски в размер на 383 евро, за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател излага доводи, че неправилно са възложени разноските на административния орган, т. к. процесуалното поведение на страната е с оглед дадената възможност от съда да подаде касационна жалба. Прави оплаквания относно размера на присъдените разноски в полза на ответника по касационното производство и намира, че извършените действия, за които се претендира възнаграждение не са били необходими и не следва да се присъждат. Ответникът по частната жалба - М. В. М., не е представил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 5581/2025 г. на АССГ е образувано по жалба на М. В. М. срещу заповед № 3286з-1265/27.03.2025 г. на директора на ГД "Национална полиция" и е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК. С решение № 26219 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г. АССГ е отменил по жалба на М. В. М. заповед № 3286з-1265/27.03.2025 г. на директора на ГД "Национална полиция" и върнал административната преписка на органа за продължаване на административнопроизводствените действия. АССГ е посочил в решение № 26219 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г., че същото подлежи на обжалване пред касационната инстанция в 14-дневен срок от съобщаването му. Директорът на ГД "Национална полиция" е подал касационна жалба, която е администрирана и препис от нея е изпратен на ответника по касация М. М.. Касационният ответник, чрез пълномощника си, е представил писмен отговор по касационната жалба, в който е изразил становище по нея и е поискал присъждане на разноски. Към писмения отговор е приложил пълномощно за адвокат В. Чернев, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. С разпореждане № 36539 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г. АССГ е върнал касационната жалба на директора на ГД "Национална полиция" поради процесуална недопустимост на касационното обжалване на първоинстанционното решение. С определение № 3486 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 938/2026 г. на ВАС, пето отделение, разпореждане № 36539 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г. на АССГ е оставено в сила. С молба от 19.11.2025 г. М. М. е поискал съдът да допълни разпореждането за връщане на касационната жалба, подадена от директора на ГД "Национална полиция" като му присъди направените разноски във връзка с подадения отговор на касационната жалба. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че искането на М. М. за допълване на разпореждане № 36539 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 5581/2025 г. на АССГ като му се присъдят направените разноски във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, е основателно. Касационният ответник е направил разноски във връзка с подадената срещу първоинстанционния съдебен акт касационна жалба от частния жалбоподател, които е поискал своевременно. Съдът с оглед изхода на спора правилно му е присъдил същите. След като за страната, поискала присъждане на направените разноски, резултатът е благоприятен, ирелевантно за основателността на искането е обстоятелството, че касационната жалба е подадена поради даденото в съдебното решение общо указание за възможността за касационно обжалване, без да се посочи ограничението по чл. 200, ал. 2 АПК. Съдът с обжалваното определение е съобразил фактическите и правни обстоятелства по спора и е присъдил разноски в размер на 383 евро, който е съобразен с минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,