Определение № 97 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2489/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СК Сървиз“ЕООД, чрез адв. К. А., срещу Разпореждане № 4131 от 25.08.2025г. по в.ч.г.д. № 1614/ 2025г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба, вх.№ 17995/02.07.2025г. Оплакванията в частната жалба са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че преценката за допустимост на частна касационна жалба с оглед дължимостта на държавна такса се дължи от ВКС при „евентуално допускане на жалбата“. Ответникът по частната касационна жалба Сдружение „Музикаутор“, ищец в производството, не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване нередовността на подадената от дружеството частна касационна жалба досежно внасяне на държавна такса по сметка на ВКС не са изпълнени в указания срок, поради което е върнал същата. Релевантни за спора са следните факти: Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по подадена от „СК Сървиз“ ЕООД частна жалба срещу Определение № 2438 от 10.06. 2025г. по т.д. № 42/2025г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника за родова неподсъдност на спора. С Определение № 1613 от 18.06.2025г. въззивният съд е потвърдил обжалваното определение. Ответникът „СК Сървиз“ ЕООД е обжалвал постановеното определение с подадена в срок частна касационна жалба, като с разпореждане от 04.07.2025г. въззивният съд е дал указания по редовността на същата, между които и за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС. С молба от 21.07.2025г. частният жалбоподател е представил изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК. В рамките на законовия и посочен от съда срок, изтекъл на 21.07.2025г., няма данни за изпълнение на указанията в частта за представяне на доказателства за внесена д.т. в полза на ВКС в определения размер. При тези данни, правилно съставът на Софийски апелативен съд е установил, че жалбоподателят не е изпълнил указанието за внасяне на дължимата държавна такса, определена в съответствие с чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При наличието на точни и ясни указания по редовността на частната касационна жалба и при изрично посочване от съда на последиците при неизпълнение на указанията в цялост, в съответствие с чл.262, ал.2,т.2 ГПК правилно въззивният съд е върнал същата поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Поддържаното в частната жалба оплакване за липса на компетентност на въззивния съд да събира държавна такса за касационното производство е неоснователно. Администрирането на жалба, респ. на частна жалба с оглед препращата норма на чл.275, ал.2 ГПК, включващо и проверка за наличието на документ за внесена държавна такса, е сред изричните правомощия на съда, постановил обжалвания акт, съгласно чл. 262, ал.1 вр. чл.261,т.4 ГПК. Неизпълнението на дадените в тази връзка указания е основание за връщане на жалбата/частната жалба на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК, какъвто е настоящият случай. За правна прецизност следва да се посочи наличието и на друго основание за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Определението от 18.06.2025г., с което въззивният съд е потвърдил акта на първоинстанционния съд, с който е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са и задължителните постановки на т.9 на ТР №1/2013г. на ВКС по тълк.д № 1/2013г. на ОСГТК. Следователно подадената частна касационна жалба се явява недопустима, което е основание за връщането й. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение