Определение № 310 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4810/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. срещу определение № 132 от 02.04.2014г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 1619/2014г., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата им за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №161 от 11.05.1998г. по гр.д.№749/1997г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателите намират определението за незаконосъобразно. Считат, че съдът неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Според тях решението на Благоевградски районен съд е влязло в сила на 23.10.2013г. и молбата им е подадена в срок. Ответникът по частната жалба В. М. В. я намира за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 1619/2014г. на ВКС, Първо гражданско отделение е образувано по молба на М. Н. Т., К. Н. Ш., С. С. М., Н. И. М. и Е. И. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №161 от 11.05.1998г. по гр.д.№749/1997г. на Благоевградския окръжен съд, с което е допусната делба на дворно място в [населено място], [община] и нива от 12 дка в местността „А.”. Молителите се позовават на новооткрити писмени доказателства, установяващи, че процесното дворно място е било собственост само на техния наследодател Н. Г. М., а не на общия за всички съделители наследодател Г. М. В.. За да приеме молбата за недопустима съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е установил, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на датата на постановяването му - 11.05.1998г. по аргумент от §150, ал.2 ПЗР на ГПК/отм./, тъй като на второинстанционното производство е даден ход по същество преди влизане в сила на изменението на ГПК /отм./ с ДВ бр.124/1997г. Пределният срок, в който е могло да се иска отмяна на това решение е определен в чл.232, ал.2 ГПК /отм./ и той е една година от влизането му в сила - т.е. 11.05.1999г. Подадената след изтичането на този срок молба за отмяна, основана на новооткрити доказателства, е процесуално недопустима. Съдът е посочил, че решенията, по отношение на които е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./, не могат да бъдат атакувани по реда на чл.303, ал.1, т.1 от новоприетия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, като се е позовал на установена практика на ВКС по този въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане на молбата за отмяна, е правилно. Следва да бъдат споделени изводите на предходния състав, че решението на Благоевградски окръжен съд по допускане на делбата е влязло в сила на 11.05.1998г. /датата на постановяването му/ съобразно правилата на тогава действащия процесуален закон и че пределният срок за отмяна на това решение по реда на чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ е една година от влизането му в сила. Този срок е изтекъл на 11.05.1999г. когато правото на отмяна е погасено, а решението - стабилизирано като неотменимо чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. С приемането на новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ не може да бъде възобновено течението на срока за отмяна в хипотезата на чл. 305, ал.1, т.1 ГПК понеже липсва изрично законово основание за това. Новият ред за отмяна на влезли в сила съдебни решения е неприложим за решения, спрямо които са изтекли пределните сроковете за отмяна, предвидени в отменения Граждански процесуален кодекс. Сочената в частната жалба дата на влизане в сила на решението - 23.10.2013г. е датата когато е влязло в сила решението по извършване на делбата - тогава е постановено определението на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Доколкото обект на отмяната е решението по допускане на делбата, то моментът на влизане в сила на решението по извършване на делбата е без значение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.