Решение № 7687 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2010 г.

Решение № 7687 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 6 от 4.01.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1739 по описа за 2007 г., в частта му, с която по жалба на Найден Маринов Колев от гр. Пловдив, ул. "Константин Стоилов" № 9, чрез адв. Стоян Костов, е отменен ревизионен акт /РА/ № 1600210/30.07.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 903/28.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди през 2002 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 8 168,74 лв. главница и съответни лихви по доставки на "Варта АМ" ООД гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за опровергаване на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, относно липсата на редовно счетоводство на ревизираното лице и липса на доказателства за реалност на процесните доставки и за начисляване на ДДС от страна на доставчика. В крайна сметка за неправилно прилагане на нормите на ЗДДС (отм.) относно правото на данъчен кредит за получателя по посочените доставки. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Найден Маринов Колев от гр. Пловдив не взема становище по нея. Заинтересованата страна Йордан Иванов Атанасов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и основателна, поради следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил посоченият РА, издаден в резултат на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради възлагане на извършването на ревизия за периода 01.01-31.12.2002 г. по ЗДДС (отм.) на г-н Найден Маринов Колев след установяване на прехвърляне на търговското предприятие на регистрирания от него ЕТ "Гладиатор - Найден Колев" на Йордан Иванов Атанасов, заличаването на Найден Колев като търговец в търговския регистър и вписване на Йордан Атанасов като такъв в същия регистър с фирма "Гладиатор - Йордан Атанасов". След началото на ревизията и на Найден Колев и на Йордан Атанасов са връчени заповедта за възлагане на ревизията и искания за представяне на счетоводни документи във връзка с ревизирания период. Прехвърлителят на търговското предприятие е обяснил, че не разполага с документи, защото те са у приобретателя, а последният е твърдял точно обратното - че изобщо не знае за прехвърлянето на предприятието и не разполага с никаква счетоводна документация /Приложение № 6 към РА, стр. 588 от т. 3 на Приложенията/. Липсата на счетоводство на ревизираното лице за дейността му като едноличен търговец, заедно с липсата на фактури по доставките за ревизирания период, включително и по процесните доставки на "Варта АМ" ООД гр. Пловдив, е послужило като основание на органите по приходите да извършат ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и да откажат данъчен кредит по доставките за периодите на ревизията, включително и тези на "Варта АМ" ООД гр. Пловдив на осн. чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). При оспорването на РА по административен ред жалбоподателят е представил фактури по процесните доставки, счетоводен баланс на ЕТ "Гладиатор - Н. Колев", договора за прехвърляне на търговското предприятие и Решението на Пловдивски окръжен съд за вписването на това прехвърляне в търговския регистър. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена въз основа на представени от жалбоподателя: оборотна ведомост за 2002 г., дневници за покупки и дневници за продажби за периодите на 2002 г., процесните фактури и хронологичен опис на счетоводна сметка 4531 "Начислен ДДС за покупките" за 2002 г. За доставчика "Варта АМ" ООД е извършена проверка на декларирания данъчен адрес, като от управителя на дружеството са представени и прегледани от вещото лице: справки-декларации, дневници за продажби, хронологични справки на счетоводна сметка 4532 "Начислен ДДС за продажбите", оборотна ведомост за 2002 г., договор за наем на склад и ведомост за заплати. Въз основа на тези доказателства, вещото лице е дало заключение за реално осъществяване на процесните доставки на бира и безалкохолни напитки и за начисляване на ДДС по тях от страна на доставчика. Заключението на вещото лице е било оспорено при приемането му от ответния орган по приходите с мотиви, че не е прегледано цялото счетоводство на ЕТ "Гладиатор - Н. Колев" и не са представени писмените доказателства, обсъждани от вещото лице относно реалността на доставките. Съдът е задължил прекия доставчик, в качеството му на трето, неучастващо по делото лице, да представи прегледаните от вещото лице доказателства и на 20.04.2004 г. управителят на дружеството-доставчик е представил справки-декларации, дневници за покупки и продажби, оборотна ведомост за 2002 г. и ведомост за заплати за 2002 г. За да уважи жалбата на ревизираното лице в посочената част, административният съд е приел изцяло прието от вещото лице в заключението, че има достатъчно доказателства за реалност на доставките на бира, мин. вода и др. напитки и ДДС по доставките е начислен от доставчика съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Решението в обжалваната част е необосновано на събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания, че съдът безкритично е възприел заключението на експертизата, без да го обсъди с останалите доказателства по делото. От констативно-съобразителната част на заключението не може да се направи извод, че вещото лице е проверявало редовно водено счетоводство на ревизираното лице и то при изложените по-горе факти на липса на счетоводни документи в хода на ревизията както у прехвърлителя, така и у приобретателя на търговското предприятие. Същото се отнася и за счетоводството на прекия доставчик, като нито в заключението, нито при приемането му, вещото лице е заявило, че счетоводството на доставчика е водено редовно. Основателен е и касационният довод за липсата на удостоверителни функции на експертното заключение. Съдът е следвало да направи сам преценка на спорния фактически въпрос относно реалността на доставките. Ако беше постъпил така, щеше да съобрази, че прекият доставчик е представил само ведомост за изплащане на работни заплати на свои работници за ревизирания период. Никакви други доказателства за наем на склад, транспортиране на стоките и други не са представени както в хода на административното, така и в този на съдебното оспорване на акта. Поради особения ред на извършване на ревизията и презумптивната доказателствена сила на констатациите й, тежест на ревизираното лице е било доказването на редовно водено счетоводство-негово, както и на прекия доставчик, реално извършване на доставките и начисляване на ДДС по тях от страна на доставчика. Недопустимо е със заключение на вещо лице да се преценява окончателно "техническата и кадрова обезпеченост на доставчика" да извърши процесните доставки, още по-малко фактическото им извършване. На тези фактически въпроси следва да даде отговор първоинстанционният съд, който в случая е дал необоснован на представените пред него доказателства относно релевантните факти извод. Решението му, в обжалваната част и в съответната част за разноските, поради това, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на ревизираното лице против посочената част на РА да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 576,75 лв. по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение