Определение № 12587 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2023 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Есри България“ ООД, с адрес за кореспонденция, гр. София, бул. Никола Вапцаров №35, представлявано от управителя Е. Караджова, против определение № 1170 от 9.11.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, вх. № КЗК-1032/01.11.2023 г. с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Есри България“ ООД, за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на архивни сателитни изображения за нуждите на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и изготвяне на цветна цифрова ортофото карта от сателитни изображения за част от територията на Република България" и уникален номер в ЦАИС ЕОП 00696-2023-0027, открита с Решение № F426977 от 02 октомври 2023 г. на Главен секретар на Министерство на земеделието и храните. Жалбоподателят твърди, че оспореното определение на КЗК е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с направеното искане за налагането на временна мярка „спиране“ няма да увредят интересите на обществото, а ползите от налагането й ще превишат отрицателните последици. Излага съображения, че при разглеждане на искането за налагане временна мярка следва да се отчете необосновано огранчителните условия, които обуславят наличието на интерес от спиране на процедурата до произнасянето по същество на наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на възложителя за откриване на обществената поръчка с гореописания предмет. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да уважи искането за налагане на мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 204 от ЗОП. Претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски. Ответникът – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, редовно уведомен за постъпилата жалба и в срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а.,л. 3 от ЗОП, не изразява становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производство по преписка, № КЗК-1032/1.11.2023 г. е образувано във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР2157/30.10.2023 г. от „Есри България“ ООД срещу Решение № F426977 от 02 октомври 2023 г. на Главен секретар на Министерство на земеделието и храните, упълномощено длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С жалбата, на основание чл. 203 и чл. 204 ЗОП е предявено искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици, а ще се предотврати настъпването на отрицателни последици, както и увреждане на обществения интерес в резултат незаконосъобразното откриване на процедурата. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателите за налагане временна мярка "спиране на процедурата". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, които претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая не са изложени доказателства, че интересите на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Прието е, че незаконосъобразността на обжалваното решение само по себе си не е достатъчно за обосноваване на извод, че интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаване на процедурата. КЗК се е позовала и на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. С оглед изложеното искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и е оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно по следните съображения: Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка, КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката за всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства. В чл. 204, ал. 3 ЗОП е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателите твърдения, КЗК е извършила дължимата преценка, съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП, възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Наред с това правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Решаващият съдебен състав изцяло възприема изложеното в оспореното определение, че оспорващите дружества, които са предявили искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носят тежестта да обосноват и докажат наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира процедурата. В настоящия случай, за да обоснове искането за налагане на временната мярка, жалбоподателят е посочил, че при провеждането на процедурата може да бъдат накърнени интересите на дружеството, като и да възпрепятства неговото участие в процедурата, както и на други потенциални участници, поради заложени дискриминационни условия, както и че процедурата не налагала спешност от провеждането й. Съдът констатира, че както в първоинстанционната жалба, така и в частната жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по тях, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Предвид на изложените съображения тричленният състав на ВАС приема, че не са налице отменителни основания, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение