Определение № 10193 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. З. Т., подадена чрез пълномощник – адвокат Т. Желязкова, против Определение № 3167/10.07.2025 г., постановено по административно дело № 1289/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 142/15.11.2017 г. на Кмета на Община Пазарджик и е прекратeно производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като се оспорват правните изводи на съда относно отсъствие на правен интерес от оспорване на заповедта, мотивирали го да прекрати производството. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответните страни Кмет на Община Пазарджик, Д. Г. Г., Е. Г. Б., К. Г. Г. и Н. Д. Т., не изразяват становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване от Д. З. Т. е Заповед № 142/15.11.2017 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен с проект за изменение на план за регулация за УПИ I-495 и УПИ II-496 в кв. 33 по плана на [населено място], с който се обособява нов УПИ I за имот с пл. № 495 по имотни граници, като се заличава УПИ II и частта от имот с пл. № 496 се присъединява към УПИ V-496. Съдът е приел, че жалбоподателят не се легитимира за собственик или носител на ограничено вещно право по отношение на УПИ V-496, кв. 33 по плана на [населено място], поради което за него не е налице правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ да оспори заповедта. Съдебното определение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на закона. На първо място, неправилен е изводът на съда за това, че Д. З. Т. не се легитимира като носител на ограничено вещно право върху УПИ V-496, кв. 33 по плана на [населено място]. Действително, този имот е бил дарен от него и съпругата му на Н. Д. Т., върху която е преминало правото на собственост. Но, видно от представения Нотариален акт № 15/20.12.2005 г., дарителите са запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на дарения имот, тоест Д. З. Т. се легитимира като носител на ограничено вещно право на ползване върху УПИ V-496, който имот е предмет на оспорената от него заповед и се явяват заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 ЗУТ. На следващо място, освен посочения по-горе имот, в подадената жалба се съдържат твърдения за втори засегнат имот, за който е представен документ за собственост в полза на жалбоподателя – на л. 19 в делото. Касае се за парцел № XIV-27, кв. 64 по обезсиления план на [населено място] от 1962 г., за който се твърди, че е идентичен с УПИ II-496, кв. 33 по действащия план на [населено място], в която насока се съдържат данни в представеното към частната жалба Удостоверение изх. № 442/13.12.2023 г., издадено от Главния архитект на Община Пазарджик. Това твърдение не е изследвано от първостепенния съд, въпреки, че е имало такова искане от страна на оспорващия, поради което относим факт за преценка за допустимост на жалбата е останал неустановен. Воден от горните мотиви, съдебното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение