Определение № 12935 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от „Рачев-2“ ООД и „Виктория – Транс ауто” ЕООД, чрез адв. Кирчев като процесуален представител, срещу определение № 222 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 324/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – главният архитект на община Велико Търново и С. Тотев не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното определение са оставени без разглеждане жалбите на „Рачев-2“ ООД и „Виктория – Транс ауто” ЕООД против разрешение № 31 от 06.04.2023 г., издадено от главния архитект на община Велико Търново, с което на основание чл. 147а, ал. 1 ЗУТ се разрешава на С. Тотев да промени предназначението на „снек-бар” в „обект за производство на сладкарски и хлебни изделия”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КККР на гр. Велико Търново, находящ се в сграда с идентификатор 10447.506.140.2 по КККР на гр. Велико Търново, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорващите в качеството им на собственици на обекти в етажната собственост не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147а, ал. 2 от ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за промяна на предназначението на обект за нежилищни нужди. Приема за установено, че в случая не се внасят конструктивни и други промени, нито се засягат общите части на сградата. Излага съображения, че при спазване на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУТ и на условието за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване не се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост за промяна на предназначението на нежилищен обект без извършване на строителни и монтажни работи, от което прави извод за липсата на активна процесуална легитимация за жалбоподателите, обуславяща недопустимост на производството. Определението е правилно. Оспореното разрешение е издадено на основание чл. 147а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В ал. 2 изрично са посочени заинтересованите лица, на които се съобщава издаденото по този ред разрешение – тези по чл. 38 или чл. 39 ЗУТ. В случая се касае за промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект, изграден в заварена сграда, поради което е приложима нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Според нея преустройство и промяна на предназначението се извършва по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По аргумент от изречение последно, само ако не са налице тези условия, се спазват условията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. Нормата определя материалноправните предпоставки за придобиване от останалите собственици в етажната собственост на качеството заинтересовани лица, а именно – неспазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУТ и неспазване на изискванията за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУТ предвижда, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им (т. 2); не се изменят съществено общите части на сградата (т. 3); се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос (т. 4). Правилно административният съд приема, че разрешената промяна на предназначението отговаря на тези изисквания, съответно не е необходимо съгласието на етажните собственици. От събраните по делото доказателства, включително от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че с промяната на предназначението на обекта от „снек бар” в „обект за производство на сладкарски и хлебни изделия” не се предвижда извършване на строителни и монтажни работи, не се засягат конструктивни елементи от сградата, не се отнемат или изменят общи части, нито се променя предназначението на такива, а новият обект изцяло се припокрива по конфигурация с въведения в експлоатация „снек бар”. Според вещото лице строително е изградена ОВК инсталация, като производственият капацитет на разрешения обект е съпоставим като количество на изходни суровини и произведена продукция със съществуващия снек бар, което предполага и съпоставима консумация на битова и технологична вода, без необходимост от промени в съществуващите връзки към сградната мрежа. Следователно, налице са кумулативно изискуемите условия на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ, в какъвто смисъл са изводите на съда в обжалваното определение. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели за допускане на наднормено шумово и друго замърсяване. По този въпрос вещото лице посочва, че като част от проектираната ОВК инсталация има изграден самостоятелно съществуващ вентилационен комин със завършено строително изпълнение, изведен над покрива на сградата, който има предназначение да обслужва единствено процесния обект и в който се зауства вентилационната система, проектирана за съществуващия снек- бар. Тази вентилационна система функционира независимо от вентилационните системи на жилищните обекти в сградата. Поради това неиоснователно се явява твърдението, че отпадните въздушни маси от производството на сладкарски и хлебни изделия, които според вещото лице е възможно да съдържат вредни вещества, могат да попаднат в други самостоятелни обекти в етажната собственост. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че отпадният въздух, отделян в производствения процес, не съдържа мастни и други летливи съставки поради относително ниска работна температура, значително под температурата на димене на използваните в процеса мазнини, което допълнително обуславя извод, че с новото предназначение на обекта няма да се допусне наднормено замърсяване на въздуха предвид установеното, че процесният обект е със значително по-малък технологичен капацитет от кухненската част на "снек бара", което предполага и по-малко производствени замърсявания и въздействия. По делото липсват данни, въз основа на които да се приеме, че използването на обекта за производство на сладкарски и хлебни изделия ще доведе до по-голямо шумово замърсяване в сравнение с предходното му предназначение, независимо от липсата на изготвен технологичен проект на предвиденото в него производствено оборудване. В обяснителната записка, приложена към заявлението за издаване на разрешението, е посочено, че новото оборудване на обекта е съобразено с нормите на Наредба № 6 от 2006 г. и няма да доведе до наднормено шумово замърсяване, като нивото на шум ще бъде дори по-ниско от това, което би било генерирано от съществуващия снек бар. Освен това вещото лице посочва, че обектът е отделен от жилищната част на сградата със стоманобетонова плоча, която е достатъчна звукоизолация с оглед на предвидения обект, като има и техническа възможност за монтиране на допълнителна такава при необходимост. При тези данни правилно съдът приема, че се касае за промяна предназначението на самостоятелен нежилищен обект в друг такъв, при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2–4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ не се изисква съгласието на останалите собственици на обекти в сградата за издаване на разрешение в хипотезата на чл. 147а ЗУТ, а това от своя страна изключва правния интерес на двете дружества от оспорването му. Предвид изложеното жалбоподателите в качеството им на собственици на съседни обекти в сградата не са активно легитимирани да оспорват разрешението за промяна на предназначението на самостоятелния обект с идентификатор 10447.506.140.2.56 по КККР на гр. Велико Търново и заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК е в съответствие със закона. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение