Определение № 74 от 06.04.2011 г. на ВКС по д. № 1204/2010 г.
ВКС06.04.2011 г.
Диспозитив
ОСЪЖДА Г. С. Г. да заплати на [фирма], [населено място] деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 2250 / две хил. двеста и петдесет/ лв. Връща частната жалба на Г. Г. срещу постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Определението в частта за връщане на частната жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 от ГПК. В срока по ал. 1 е постъпила молба от [фирма], [населено място] за присъждане на разноските в производството по чл.288 от ГПК – 2250 лв., за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с договор и вносен документ. Ответникът по молбата Г. Г., чрез адв.С. не оспорва молбата и размера на разноските. Заявява, че я е получил в подадената частна жалба срещу определението по чл.288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната му жалба. Молбата за разноски е основателна – в зависимост от резултата в производството по чл.288 от ГПК, на ответника по касационна жалба следва да се присъдят сторените такива за адвокатско възнаграждение в посочения и удостоверен размер. Частната жалба на касатора следва да се върне като недопустима – определението по чл.288 от ГПК е специфичен правораздавателен акт, който не подлежи на обжалване. То не е преграждащо, нито обжалването му е изрично посочено в закона – арг. от чл.274, ал.1 от ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.