Определение № 2527 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2762/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5800/23.05.2023 г. на Д. И. С., срещу определение № 986/04.05.2023 г. по гр. д. № 1403/2023 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане молба вх. № 500879/09.02.2023 г. за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 1527/10.11.2011 г. по в.гр.д. № 2556/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 309/21.07.2011 г. по гр. д. № 1956/2010 г. на Районен съд - Асеновград за отхвърляне на предявените от молителя срещу Община Асеновград искове по чл. 124 ГПК за право на собственост. Жалбоподателят излага твърдения, че е обосновал молбата си по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение с наличие на новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, като е направил анализ на фактите и правните изводи в посочените решения. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение e прието, че молителят e обосновал молбата за отмяна с обстоятелството – прието решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ. Посочено е, че същото не може да се подведе под нито едно от основанията за отмяна, уредени в чл. 303, ал. 1, т. 1–7 ГПК. Изтъква се, че според приетото в т. 2 от решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, действието на противоконституционната законова разпоредба се отменя занапред и не се засягат окончателно уредените правоотношения. Тези решения не се включват в обхвата на основанията за отмяна на влязло в сила решение, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Поради тези съображения производството е недопустимо и молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: В молбата за отмяна се твърди, че решение № 309/21.07.2011 г. по гр. д. № 1956/2010 г. на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен установителен иск за собственост въз основа на давностно владение на поземлени имоти с идентификатори *** и *** срещу община Асеновград, е незаконосъобразно. Сочи се, че вследствие на приетото решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, давността върху процесните имоти не е спирала да тече и след като молителят ги е владял непрекъснато в продължение на повече от 10 години, то решението е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да бъде поставено ново, с което да бъде признат за техен собственик. Съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна не съдържа нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, включително и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ и решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ действието на решението за противоконституционност е занапред (ex nunc), т.е. забраната за прилагането на противоконституционния акт е от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, а възникналите от прилагането на този акт правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват. Решението на КС не може да се квалифицира като основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изискващо откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В този смисъл са и изложените в обжалваното определение на ВКС правни изводи. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.