Определение № 4266 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на М. Б. М., чрез процесуалния представител адвокат М. О. от АК-К., за отмяна на влязлото в сила решение № 95 от 05.01.2024 г. по в. гр. д. № 12986/2022 г. на Софийския градски съд. С посоченото решение е отменено първоинстанционното решение № 20061112 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 62296/2019 г. на Софийския районен съд, 61 с-в, с което ГД „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати на М. Б. М. на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 323, 42 лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. и разноски по делото и вместо него е постановено отхвърляне на исковете предявени от М. Б. М. срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) за заплащане на сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 323, 42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. и са присъдени разноски по делото. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата ГД „Гранична полиция“ при МВР, представлявана от Главен комисар А. З., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. К., в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК счита, че не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени допустимостта на молбата за отмяна, намира следното: Молбата съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Молителят твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по направения частичен отказ от иска, както и че не е формирал фактически и правни изводи относно една част от претенцията, а именно относно положения извънреден труд, изразяващ се във времето, през което е извършван инструктаж. От друга страна, молбата не съдържа твърдения за лишаване от право на участие или на ненадлежно представителство. Не са изложени твърдения, че ищецът е бил нередовно призован, поради което не е могъл да вземе участие в процеса, или че пълномощникът му е бил без представителна власт. При това положение ВКС счита, че молбата за отмяна е недопустима. Не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК във връзка с чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. Въвеждането на обстоятелства за лишаване от право на участие или за ненадлежно представителство, е процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Иначе в случая би се стигнало до решение по чл. 307 ГПК, в което съдът да обсъжда дали са налице недопустимост и неправилност на въззивното решение- обстоятелства, които са ирелевантни за производството по отмяна. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение