Определение № 102 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 496/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 25204/6.12.2021 г. на Х. П. Т., чрез адвокат В. В., подадена срещу определение № 3423 от 29.09.2021 г. по гр. д. № 781/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1049 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 781/2021 г. по описа на ВОС, в частта за разноските. Въззивният съд е посочил в определението си, че по отношение на разноските вече е изложил съображенията си в мотивите на постановеното решение по делото, където е приел, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, поради частична основателност, съответно неоснователност на въззивната жалба и депозираната насрещна такава. Визирал е, че в молбата, обективираща списък на разноските по чл. 80 ГПК, не е посочено каква част от хонорара е договорен за въззивната жалба, съответно - каква част за процесуалното представителство, осъществявано по насрещната такава. Отчел е и факта, че делото е за делба във фазата на допускането. Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и твърди, че същата намира приложение при спор за собственост в делбеното производство, какъвто е настоящият случай. Счита, че съгласно посочената разпоредба и наложилата се съдебна практика, има право на направените от нея разноски във въззивното производство съобразно уважената част от жалбата й. Излага, че не намира приложение чл. 355 ГПК. Насрещните страни Д. П. Н. и Н. Д. Н. считат частната жалба за неоснователна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата е неоснователна. В случая въззивният съд не е отказал да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е аргументирал отказа си да измени решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, изхождайки от непосочването в договора за правна защита и съдействие и в списъка по чл. 80 ГПК каква част от заплатеното адвокатско възнаграждение е договорено във връзка с подадената от Х. Т. въззивна жалба и каква част – за защита срещу насрещната въззивна жалба. Това обстоятелство, наред с крайния изход на спора пред него, при който жалбите и на двете страни са приети за частично основателни, респ. – за частично неоснователни, го е мотивирало да не присъжда разноски на никоя от страните, а същите да останат в тяхна тежест така, както са направени. Като краен резултат обжалваното определение зачита правата на жалбоподателката от гледна точка разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като дори се явява по-благоприятно за нея. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,