Определение № 229 от 27.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 375/2026 г.

Производството е по реда на чл.43 т.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 5108 от 19.04.2026г. на съдията-докладчик по АНД № 4255/2026г. по описа на Софийски районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери следното: Делото е образувано по жалба на ЕТ „Я. – С. С.“ срещу наказателно постановление № 9/09.02.2026г., издадено от зам.-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл.34в, ал.1, т.3 от Закона за техническите изисквания към продуктите му е наложена имуществена санкция в размер на 55€. Едноличният търговец е със седалище и адрес на управление в гр. Варна и е адресирал жалбата си до местният районен съд. Районният съд във Варна е прекратил образуваното пред него АНД №1048/2026г., като е приел, че нарушението е осъществено чрез бездействие и делото е подсъдно на съда, в района на който е следвало да се реализира дължимото действие. Делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Последният е предложил промяна на подсъдността с цел постигане на процесуална икономия и бързина, тъй като евентуалните свидетели са с адреси в гр. Варна. Настоящият съдебен състав намери искането за основателно. Наказателното постановление е за нарушаване на изискването лицензираните лица да уведомят главния директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" в 7-дневен срок от настъпването на промяна в персонала, която влияе върху изпълнението на процедурите за извършване на технически надзор. Нарушението се изразява в пропуск главният директор да бъде информиран за назначаването на С. Б. П. на длъжността „инспектор качество“. Съобразно правилото на чл.59, ал.1 от ЗАНН делото е местно подсъдно на Софийски районен съд, тъй като е ГДИДТН е централен орган със седалище в столицата. В конкретния случай, обаче, са налице предпоставките за промяна на подсъдността. С оглед спецификата на производството по ЗАНН, следва на първо място да бъде съобразено местожителството на жалбоподателя, което е в гр. Варна. Изискването на чл.43 т.1 от НПК за „много свидетели“ не би могло да се счита за изпълнено към момента, предвид липсата на произнасяне от страна на съда, но в случай че такива бъдат допуснати до разпит, процесуално оправдано е да се очаква, че това биха били актосъставителят, свидетелите по акта и самата г-жа С. П.. Всички те са с адреси в гр. Варна. Предвид отдалечеността от гр. Варна до гр. София, участието на посочените лица в съдебно заседание би било свързано със значителен разход на време и средства, поради което е целесъобразно подсъдността да бъде променена на основание чл.43, т.1 от НПК. Водим от горното, ВКС, второ наказателно отделение