Определение № 2825 от 13.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1554/2026 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя В. К., чрез адв. И. Н. от АК - Бургас, срещу определение № 95/10.06.2026г. по възз.т.д./н/ № 176/2025г. на Апелативен съд - Бургас, с което е допълнено в частта за разноските въззивно решение № 15/16.02.2026г. чрез присъждане на направените от „Алси 8“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 11 000 евро. Незаконосъобразността на обжалваното определение е обоснована с доводи за неправилно приложение на чл.78, ал.1 ГПК, доколкото с въззивното решение е частично уважена подадената съвместна въззивна жалба, и размерът на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на въззивното производство, в което не са събирани нови доказателства и същото е приключило в едно ОСЗ. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение, евентуално за редуциране на размера на присъдените разноски. С постъпилия в срок съвместен писмен отговор насрещната страна, молителите „Агро ферт България“ ООД, чрез адв.М.С., и „Алси 8“ ЕООД, чрез адв. М. К., оспорват частната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Тъй като възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на направените разноски от „Алси 8“ ЕООД е за първи път въведено с частната жалба, същото е преклудирано и не може да се обсъжда. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. По подадената съвместна въззивна жалба на двамата молители първоинстанционното решение е отменено и е открито производство по несъстоятелност на ответника, макар и само на едно от двете поддържани основания - неплатежоспособност. Ето защо, независимо от потвърждаване на първоинстанционното решение в частите за отхвърляне на молбите по чл.625 ГПК за откриване на производство по несъстоятелност на другото поддържано основание, на молителя „Алси 8“ ЕООД се дължат в пълен размер направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I ТО: