Определение № 8840 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Стеф-В. Острева“, представляван от В. Острева против определение № 653 от 19.05.2025 г., постановено по адм. д. № 99/2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ответната страна в настоящото производство. Ответникът – кметът на община Дряново, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Габрово оставя без разглеждане жалбата на ЕТ „Стеф-В. Острева“ против заповед № РД-138/20.03.2025 г. на кмета на община Дряново, с която се отменя уведомителното писмо № 58-00-94 от 04.03.2025 г., издадено от същия административен орган, с което едноличният търговец е задължен да премахне за своя сметка преместваем обект – „павилион“, като му е определен срок за това и същият е уведомен, че след изтичането на този срок при липса на доброволно изпълнение обектът ще бъде премахнат от общинската администрация за негова сметка и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че срещу уведомителното писмо от 04.03.2025 г. е депозирана жалба като с определение № 376 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 68/2025 година по описа на Административен съд – Габрово жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено поради издаването на заповед, предмет на оспорване, с която административният орган упражнява правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства е установено, че уведомителното писмо от 04.03.2025 г. за премахване на преместваем обект е обжалвано от ЕТ "Стеф-В. Острева“, представляван от В. Острева, като е образувано адм.д. № 68/2025 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. С определение, постановено по делото жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради издаване на оспорената в настоящото производство заповед, с чието постановяване действието на писмо изх. № 58-00-94/04.03.2025 г. е преустановено. Със заповедта, предмет на оспорване пред Административен съд гр. Габрово, е оттеглен оспорения по съдебен ред акт, с което е постигнат целеният от жалбоподателя правен резултат, а именно отмяна на обжалвания акт, с което се отменя разпореденото премахване на преместваем обект, собственост на жалбоподателя т.е. издаденият предходен акт, с които се засягат права и законни интереси, престава да съществува, поради което и оспорената заповед е благоприятна за частния жалбоподател. Следователно налице е хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на производството по делото. Доводите в частната жалба за понесени вреди от оттегленият акт, са неотносими към правилността на обжалваното определение и не обосновават наличие на правен интерес от оспорването, а евентуално претърпяните вредите могат да се претендират по друг, предвиден в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди ЕТ „Стеф- В. Острева“, представляван от В. Острева да заплати на община Дряново сумата 720 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на същото е под минималния съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,