Определение № 204 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат К. С. П. – особен представител на Б. М. М. против определение № 4/12.01.2022 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 240/2021 г., с което е върната частна жалба вх. № 66050/29.07.2021 г., подадена от адвокат К. С. П. срещу разпореждане от 19.07.2021 г. по гр.д. № 240/2021 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че Върховният касационен съд е следвало да се произнесе по подадената молба за увеличение на депозита за възнаграждение за особения представител с нарочно определение, което подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 ГПК. Непроизнасянето с такъв акт, а с разпореждане, не следва да лишава страната от възможност да обжалва акт, който накърнява нейните права. Останалите оплаквания са по същество - какъв следва да е размера на възнаграждението на особения представител по конкретното дело.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че в случая частната жалба е насочена срещу разпореждане, което не подлежи на обжалване. Изложено е, че съобразно чл.274, ал.2, изр. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона, а в случая обжалваното разпореждане не попада в приложното поле на посочената разпоредба. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Депозираната от адвокат П. - особен представител на касатора Б. М. М., частна жалба вх. № 66050/29.07.2021 г., е насочена срещу разпореждане от 19.07.2021 г. на съдията - докладчик по гр.д. № 240/2021 г. по описа на ВКС, с което по повод на молба за увеличаване на вече определения депозит за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, е постановено, че възнаграждението е определено съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, т.е. молбата е оставена без уважение. Посоченото разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като законодателят е предвидил защита вътре в рамките на ВКС срещу негови определения, респ. разпореждания, еднократно и само тогава, когато с тях за първи път се прегражда развитието на дадено производство. Налице са няколко групи определения, респ. разпореждания на ВКС, подлежащи на еднократно обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. В първата група попадат актове на самия ВКС, постановени в хода на висящ пред него исков процес, с които касационната инстанция за първи път се произнася по допустимостта на касационното производство, т.е. това са актове, с които касационната жалба срещу въззивното решение се оставя без разглеждане или се прегражда развитието на касационното производство по делото. Във втората група попадат актовете на ВКС, с които за първи път се констатира, че правото на иск се е погасило, вкл. чрез десезирането на ВКС чрез оттегляне на иска, отказ от иска или сключена съдебна спогодба, тъй като тези актове препятстват развитието на цялото исково производство. В третата група попадат разпорежданията на ВКС, с които се оставят без разглеждане като недопустими частни касационни жалби срещу определения на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, тъй като в тези случаи ВКС за първи път се произнася по допустимостта на подадена срещу въззивното определение частна касационна жалба. В четвъртата група попадат определенията, съответно разпорежданията на ВКС, с които той се произнася по допустимостта на подадени пред него частни жалби или частни касационни жалби или се оставят без разглеждане като недопустими молби за отмяна на влезли в сила решения – чл.307, ал.1, вр. чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалваното разпореждане на ВКС от 19.07.2021 г. не попада сред посочените групи актове на ВКС, подлежащи на еднократно обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение