Определение № 3565 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. Р. чрез процесуалния му пълномощник – адв. М., срещу определение № 524 от 03.09.2025г. по ч.т.д № 630/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 84880/11.07.2025г., подадена от С. Р. срещу определение № 2550 от 19.06.2025г. по т.д. №761/2025 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21, в частта, с която е оставено без уважение искането му за разглеждане на делото по общия ред, прекратяването на делото като търговско и образуването му като ново гражданско дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че определението прегражда пътя на разглеждане на делото като гражданско и го принуждава да участва в производството по реда на търговските спорове, без да е търговец, с което счита, че се удовлетворява изискването на чл. 274, ал.1 ГПК актът да е преграждащ. Според жалбоподателя по аргумент от по-силното основание, след като чл. 369, ал.2 ГПК предвижда възможност търговецът да обжалва определението за преминаване към разглеждане на делото по общия ред, следва на физическото лице - нетърговец да бъде признато това право, когато искането му е отхвърлено. Излага и доводи, че сделката – залог на марки не е абсолютна търговска сделка, той не сключва такива договори по занятие, поради което не може да се приеме, че е търговска. По подробно изложените съображения претендира отмяна на определението на САС, постановяване на друг акт, с който делото да се разглежда като гражданско и връщане на делото на СГС с указания да бъде образувано ново гражданско дело. Ответникът по частната жалба – „УниКредит Булбанк“ АД не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е сезиран с частна жалба, подадена от С. Р. срещу определение на СГС в частта му, с която е оставено без уважение искането му образуваното срещу него и другите трима ответници – търговски дружества, дело да бъде разглеждано по общия исков ред като гражданско. С обжалваното определение САС е приел, че актът, с който се оставя без уважение възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора на ГПК – Производство по търговски спорове, не може да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е преграждащ за развитието на делото и няма изрична позитивна законова разпоредба, предвиждаща неговото обжалване. Съдът е посочил, че законодателят е предвидил изрична обжалваемост само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред /чл. 369, ал. 2 ГПК/ и по аргумент за противното определението, с което е оставено без уважение искането за разглеждане на спора по общия ред, не подлежи на обжалване. С така изложените мотиви е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество. Подлежащи на самостоятелно обжалване пред съответния въззивен съд са само първоинстанционните определения, които отговарят на предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК условия. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да бъдат подавани срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правният спор, предмет на делото. Определението за оставяне без уважение на възражение по чл. 369, ал. 1 ГПК за разглеждане на спора по общия ред не попада сред двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. Това определение няма характер на преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства разглеждането на предявения иск по реда на специалното производство по търговски спорове, регламентирано в Глава 32 ГПК. Нормата на чл. 369, ал. 2 ГПК урежда изрично възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред, вместо по реда на Глава 32 ГПК. По аргумент за противното, определението, с което съдът оставя без уважение възражението и продължава разглеждането на спора по реда на Глава 32 ГПК, не подлежи на обжалване. Въззивният съд е съобразил акта си с горепосочените разпоредби и практиката на ВКС във връзка с прилагането им, обективирана в определение № 483/05.07.2013 г. по ч.т.д. № 2525/2013 г. на II т.о., определение № 255/10.04.2013 г. по ч.т.д. № 1661/2013 г. на II т.о., определение №249/14.04.2014г. по ч.т.д. №547/2014г., 2 т.о., определение № 827/2023 г. по ч.т.д. № 1473/2023 г. на I т.о., опр. №568/11.03.2024г. по ч.т.д.№292/2024г., 1 т.о. и др. Предвид изложеното изводът на Софийски апелативен съд за недопустимост на частната жалба и оставянето й без разглеждане е в съответствие със закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,