Определение № 50182 от 25.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1838/2022 г.

Производството е по реда чл.248 ГПК. Постъпила е молба за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело определение № 50363 от 29.05.2023г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д.№ 5/2022г. на АС Велико Търново. Молителят „Дженерали застраховане“АД - ответник в касационното производство иска изменение на постановеното определение и присъждане на сумата 300 лв. разноски, направени във връзка с подадения от дружеството отговор на касационната жалба. От насрещната страна - ищецът М. В. Х. е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на молбата. Според тази страна в определението си по чл.288 ГПК настоящият състав е приел, че „с оглед изхода на делото, на страните не трябва да бъдат присъждани разноски и същите следва да останат в тежест, както са направени“. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на едномесечния преклузивен срок (на 06.06.2023г.) и е основателна. С определението от 29.05.2023г. по настоящото т.д.№ 1838/2022г. не е допуснато обжалване по касационната жалба на ищеца М. Х.. В същото определение съставът на ВКС е посочил, че разноски по делото не се присъждат, тъй като ответната в касационното производство страна не е правила искане за присъждане на разноски с отговора на касационната жалба, изготвен от юрисконсулт. Констатацията, че „Дженерали застраховане“АД не е направило искане за присъждане на разноски с отговора по чл.287 ГПК е некоректна. Такова искане е сторено от юк. Г. Р. - пълномощникът на ответното по касация дружество в отговора на касационната жалба, абзац предпоследен (л.55 от материалите по делото на ВКС). По тези съображения искането за изменение на определението чрез присъждане на разноски на тази страна следва да бъде уважено, но не в посочения размер. Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е твърдението на ищеца в отговора на молба по чл.248 ГПК, че в хипотеза на недопуснато касационно обжалване, разноски, извън определените от въззивния съд, не се присъждат; че при недопускане на касационното обжалване „решението на въззивния съд е потвърдено в това число и по отношение на разноските, поради което направените от страните следва да останат така, както са определени в определението по чл.288 ГПК“. Такъв извод не се съдържа в нито едно от цитираните в отговора на молбата по чл.248 ГПК определения на касационната инстанция, нито съображенията на настоящия състав, с които не са присъдени разноски с определението по чл.288 ГПК, са в този смисъл. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС