Решение № 3465 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2017 г.

Решение № 3465 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- П., срещу решение № 771 от 12.05.2017 г., постановено по адм. д. № 328 по описа на Административен съд гр. П. за 2017 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-24-1402942-091-01 от 27.01.2015 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 302 от 9.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., в частта, с която на ЕТ "Ф. А.", е определен за внасяне данък по ЗДДС, в общ размер за сумата над 535.29 лв. и за начислените законни лихви над 385.14 лв.; в частта, с която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер 73.80 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 55.40 лв.; в частта, с която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., в размер 448.20 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 268.83 лв.; в частта, с която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., в размер 86.86 лв. и начислените върху тази сума законни лихви от 33.26 лв. Недоволен от постановеното решение, касаторът твърди, че са налице основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В хода на ревизионното производство е установено, че издадени от доставчика "ТМ Т." ЕООД фактури не са осчетоводени по надлежния ред от ЕТ "Ф. А.". Констатирано е, че доставките са извършени, но тъй като не са отразени в счетоводните документи е налице укриване на доходи, което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред. Касаторът сочи, че обстоятелството, че част от фактурите не носят подпис на получателя не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. В подкрепа на изложените твърдения за незаконосъобразност на решението се цитира относима практика на СЕС и ВАС. Иска се отмяна на решението, както и да бъде потвърден ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1327 лв. Ответникът - ЕТ "Ф. А.", в писмено становище по касационната жалба намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Решението е правилно и законосъобразно. Правилно е прието, че не е установен фактът, че стоките предмет на фактурите издадени от "ТМ Т." ЕООД към ЕТ "Ф. А." не са доставени. Само три от тези фактури съдържат подписите на Ф. А.. В хода на ревизионното производство не са събрани доказателства, че стоките са реализирани, поради което и не може да се твърди, че от тях са реализирани доходи, които са укрити. Предлага се решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост на касационната жалба, а по същество я намира за неоснователна. Изпълнени са указанията дадени в отменителното решение, постановено по адм. д. № 1561/2016 г. по описа на ВАС. П. постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Правилно е прието, че само по три от процесните фактури има реално осъществени доставки. Липсват доказателства за укрити доходи, което налага извод за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. Предлага решението да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. Производството пред АС-П. е второ по ред, след като с решение № 1336 от 1.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1561/2016 г. по описа на ВАС на РБ, е отменено решение № 2648/28.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1200/2015 г. Делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания относно въпросите, които следва да бъдат обсъдени и разрешени при повторното разглеждане на делото. Предмет на проверка е бил ревизионен акт № Р-24-1402942-091-01 от 27.01.2015 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 302 от 9.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., в частта, с която са установени допълнителни задължения за ДДС, за данъчни периоди от месец декември 2007 до месец декември 2010 г. в общ размер на 15 430.23 лв., в едно с лихвите за забава общо в размер на 11 102.01 лв. Определени са и допълнително задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.; 2008 г. и 2010 г. общо в размер на 608.86 лв. и лихви за забава в общ размер на 357.49 лв. Ревизионното производство е проведено по особения ред установен с чл. 122-124 от ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Основание за това е фактът, възприет в хода на ревизията, че ревизираното лице не е отразило в дневниците си за покупките и по счетоводни сметки доставки по 43 броя фактури на хранителни стоки, тютюневи изделия и други бързооборотни стоки получени от "ТМ Т." ЕООД. С. са реализирани, тъй като към края на годината не са осчетоводени липси или излишъци, а след като не са декларирани приходите от реализацията на стоките представлява укриване на доходи. Въз основа на тези фактури са направени изводи за наличие на доходи у едноличния търговец, които са основание да бъде регистриран по ЗДДС, като са определени и нови задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.; 2008 г. и 2010 г. При осъществената проверка на ревизионния акт АС - П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената от чл. 120 ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. При осъществената проверка относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон е прието, че са допуснати нарушения, които обосноват частична незаконосъобразност. Прието е от първоинстанционния съд, че е доказано основанието за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, но не е установено ревизираното лице да е получател на стоките по фактурите на "ТМ Т." ЕООД, поради което са необосновани констатациите на приходните органи, че не е отразил тези покупки в счетоводството си, разпоредил се е със стоките и така е избегнал начисляване на ДДС върху последващите доставки и не е декларирал приходи. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими от процесуалния закон и относими към предмета на делото и необходими за разкриване на обективната истина доказтелства, като правилно е разпределил доказателствената тежест и при формирането на правните изводи не е допуснал логически грешки, а изводите му съответстват на установените по делото факти. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно нарушения от съда на приложимите материално-правни норми и необоснованост. Съдът е извършил коректно и задълбочено обсъждане на сърбаните доказателства, стриктно е спазил задължителните указания в отменителното решение на ВАС и е приел за установено, че от спорните общо представени 43 бр. фактури по делото, само три от тях са подписани "за получател" от Ф. С. А.. По отношение на останалите 40 бр. фактури не е установено от кого са подписани. Жалбоподателят е оспорил подписите пред първоинстанционния съд, като е твърдял, че те не са нито на негови, нито лица в търговския му обект, които имат възложени функции да получават стоки. Във връзка с това оспорване не са събирани никакви доказателства по искане на ответника. Негова е била тежестта на доказване относно спорните обстоятелства. Съгласно чл. 180 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ПР на ДОПК, частни документи подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от тези лица. След като е установено, че само по три от фактурите подписите положени за получател са на Ф. А., то обосновано първоинстанционният съд е приел, че получаването на стоките по останалите фактури е недоказано. Във връзка с това, е включил само тези три фактури при определяне на облагаемите обороти и е установил нови размери на задълженията по ЗДДС и ЗДДФЛ. По делото не са събирани доказателства относно реалността на доставките, както и за реализиране на стоките в последствие. Обстоятелството, че едноличният търговец се е снабдявал със стоки от "ТМ Т." ЕООД, в обичайната си търговски дейност не е достатъчно, за да се приеме категорично, че точно стоките предмет на процесните фактури са получени от него. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне. По делото, липсват доказателства ответникът да е сторил разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следа да му бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение