Определение № 5664 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С. против определение № 13970/23.12.2024 г., постановено по адм. д. 5428/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за постановяване на съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в частната жалба като се акцентира върху доводите за нищожност на цялата оспорена пред първата инстанция заповед и липсата на отправено към съда искане за частичната й отмяна. Не претендират разноски. Ответникът главният архитект на Столична община – Район „Студентски“, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът А. А. С. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответникът "Транслог"АД, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Н. Л. С., редовно уведомена за настоящото производство, не е изразила становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът В. Т. С., редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Н. Т. С., редовно уведомена за настоящото производство, не е изразила становище по частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Столична община – район "Студентски", редовно уведомена за настоящото производство, не е изразила становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима като подадена в срок от надлежни страни, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 13970/23.12.2024 г., постановено по адм. д. 5428/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С. против решение № 7473/01.12.2023 г., постановено по адм. д. 10716/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) и е прекратено производството по делото. За да остави подадената касационна жалба без разглеждане и да прекрати производството, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е приел, че обжалваното с нея съдебно решение е благоприятно за жалбоподателите, поради което са налице предпоставките на чл. 215 във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК. Касационната инстанция е обосновала извод, че в касационната жалба, с която е сезирана се съдържат оплаквания срещу мотивите на първоинстанционното съдебно решение, което не подлежат на самостоятелно обжалване. Така постановеното определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с установената съдебна практика тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното от С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С. решение на АССГ е благоприятно за тях и за тях не е налице правен интерес да го атакуват с касационна жалба. С оглед характера на оспорения пред първата инстанция административен акт правните последици от отмяната му като незаконосъобразен и обявяването му за нищожен не се различават, поради което С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С. са получили търсената от тях правна защита. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в първоначалната жалба те са искали само обявяване на нищожност на заповедта на главния архитект. От текста на жалба с вх. н. РСТ22-ГР94-4945/17.11.2022 г. е видно, че тя съдържа твърдения и за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и за не спазена процедура по издаването й. Тези оплаквания обуславят основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, респективно за отмяна на акта. Действително в първоначалната жалба се атакува изцяло заповедта на главния архитект, а е отменена само нейна част, но непроизнасянето по целия предмет на спора предполага процедура по чл. 176 от АПК, каквато не е провеждана по делото, а не поражда право на касационна жалба в полза на лицата, чиято жалба е уважена. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати нарушения на процесуалния закон трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав