Определение № 7 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7810/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Ц. И. чрез пълномощник адвокат М. С. против решение от 05.08.2013 г. по в. гр. дело № 543/2013 г. на Врачански окръжен съд с характер на определение в частта, с която е прекратено производството по молбата на И. Ц. И. за изменение на решение № 62 от 29.01.2013 г. по гр. дело № 1717/2012 г. на Врачански районен съд, в частта за съдебните разноски. Жалбоподателката моли да се отмени решението с характер на определение в обжалваната му част по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба е провери решението с характер на определение в обжалваната му част. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното решение с характер на определение, че подадената от жалбоподателката молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 62/29.01.2013 г. по гр. дело № 1717/2012 г. на Врачански районен съд има характер на искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК, която следва да бъде подадена в сроковете по ал. 1 на чл. 248 ГПК. Констатирано е, че решението е съобщено на жалбоподателката 04.02.2013 г., срокът за обжалване е изтекъл на 18.02.2013 г., а молбата е подадена на 19.03.2013 г., след изтичането на преклузивния срок за обжалване на решението, поради което съдът е приел искането за просрочено и с обжалваното определение прекратил производството по молбата за изменение решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Определението е законосъобразно. Молбата на жалбоподателката от 19.03.2013 г. е съдържала искане на основание чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на допусната явна техническа грешка в диспизитива на решението по гр. дело № 1717/2012 г. на Врачански РС в частта, с която присъдените разноските по ч. гр. дело № 589/2012 г. на Врачански районен съд се дължат „съобразно уважената част от иска”, така както са определени направените разноски в исковото производство по чл. 422 ГПК. Правилно съдът е квалифицирал молбата като искане по чл. 248 ГПК за допълване (изменение) на решението в частта на съдебните разноски направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 589/2012 г. на В. за присъждането им „съобразно уважената част на иска” в производството по чл. 422 ГПК. Изменението на решението в частта за разноските може да се направи в срока за обжалване на решението, който в случая е двуседмичен от връчването му на страната - чл. 248, ал. 1 ГПК. Констатацията на съда, че този срок към 19.03.2013 г. е изтекъл съответства на доказателствата, поради което искането правилно е преценено като недопустимо поради просрочие. Поставените в жалбата и изложението към нея въпроси относно правната характеристика на молбата по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка са извън предмета на решението в обжалваната му част с характер на определение. Искането за изменение на решението в частта на съдебните разноски в заповедното производство проведено по ч. гр. дело № 589/2012 г. В., които да се присъдят съобразно уважената част на иска по чл. 422 ГПК е искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и не може да бъде подведено под разпоредбата на чл. 247 ГПК - поправка на очевидна фактическа грешка за използване на срока за подаване на молбата. Законът е приложен точно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.