Определение № 60218 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2021 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на „Нескре“ ЕООД със седалище в [населено място], с която е предявен иск против Сдружение „Институт за европейско образование - ИЕО“ - [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 03.08.2020 г., постановено по арб. д. № 16/2020 г. на Арбитражен съд при Съвет по правни въпроси. С разпореждане от 08.04.2021 г. на председателя на Първо отделение в Търговска колегия на ВКС исковата молба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението „Нескре“ ЕООД да посочи цената на предявения иск и да представи платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 391 166 лв. - левова равностойност на 200 000 евро, съответстващи на 4 % от цената на иска съобразно диспозитива на арбитражното решение. В изпълнение на указанията дружеството - ищец е депозирало по делото молба вх. № 67252/01.10.2021 г., с която е посочило, че цената на иска е равна на сумата, за която е осъдено с арбитражното решение - 5 000 000 евро, равностойни на 9 779 150 лв., и е поискало да бъде освободено от внасяне на дължимата за разглеждане на иска държавна такса в размер на 391 166 лв. Искането за освобождаване от държавна такса е обосновано с твърдения, че дружеството не разполага с недвижимо имущество, което да осребри с цел изпълнение на задължението си за такса, и е в обективна невъзможност да оперира с вземанията си по единствената активна банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД поради наложен запор по искане на Софийска градска прокуратура и на Прокуратурата на Република България към съда в Торино, а от друга страна има право на ефективен достъп до правосъдие и защита срещу влязлото в сила арбитражно решение, упражняването на което би било препятствано вследствие невъзможността да заплати прекомерната за него такса. В подкрепа на искането е посочена практика на ЕСПЧ, признаваща право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от заплащане на държавна такса по водени от/срещу тях дела. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доказателствата по делото, намира искането за освобождаване от държавна такса за неоснователно по следните съображения: В разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси по граждански дела на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. Действащото в Република България законодателство не урежда аналогично на предвиденото в чл.83, ал.2 ГПК основание за освобождаване от държавна такса на юридическите лица и конкретно на търговските дружества - страни в гражданския процес. В практиката на ВКС /напр. определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на I т. о., определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на II т. о., определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на II т. о., определение № 427/13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г. на I т. о. и др./ е възприето разрешението, че според гарантираното с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, внасянето на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице. Правната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса извън изрично предвидените в закона случаи е обсъждана в практиката на Европейския съд по правата на човека, който се е произнесъл с решения /в т. ч. сочените от ищеца решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата. В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най - вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата”. Предявеният по настоящото дело иск се основава на ЗМТА, който не съдържа изрична разпоредба за освобождаване на страните от предварително заплащане на държавна такса, поради което и съгласно общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК ищецът „Нескре“ ЕООД дължи заплащане на държавна такса за водене на иска за отмяна на арбитражно решение. Твърденията, че дружеството е в обективна невъзможност да заплати дължимата държавна такса от 391 166 лв. поради липса на недвижими имоти и наложен запор върху вземанията му по „единствената активна банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД“, не са достатъчни да обосноват основание за освобождаване от задължението за такса от гледна точка на критериите, възприети в цитираната по-горе съдебна практика. Производството е в неговия начален етап и единствено на база твърденията в исковата молба не може да се предполага, че делото ще завърши с положителен за ищеца резултат. В молбата за освобождаване от държавна такса не се твърди, че ищецът не реализира доходи от търговската си дейност, че няма печалба от дейността си и че не разполага със свободни парични средства в размер, достатъчен за покриване на таксата. Липсват и твърдения, че дружеството - ищец няма движимо имущество, чрез осребряването на което би могло да си набави парични средства за заплащане на таксата, без това да се отрази негативно на търговската му дейност. Фактът, че ищецът осъществява дейността си под формата на ЕООД без участие на съдружници, не изключва възможността задължението за държавна такса да бъде изпълнено с финансовата подкрепа на физическото лице - едноличен собственик на капитала, което несъмнено има правен интерес /макар и опосреден/ от водене на делото за отмяна на арбитражното решение и от успешното му приключване в полза на „Нескре“ ЕООД. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,