Решение № 2972 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. П. Вълканов срещу Решение № 23166/04.07.2025 г., постановено по административно дело № 63/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е събрал допустимите и относими за спорния предмет доказателства, и решаващите му изводи не почиват на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците - Т. Ц. Т., Д. Ц. Т. със съгласието на своята майка и законен представител Н. Д. В., и Я. Ц. Т. чрез законния си представител Н. Д. В., с подаден чрез процесуалния представител адв. П. Дамянов от САК писмен отговор поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Развиват съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Молят за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като претендират присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 23166/04.07.2025 г. по административно дело № 63/2025 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Решение № 1040- 21-704/26.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане №35263/03.07.2024г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилното приложение на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение № 1040- 21-704/26.11.2024г. на Директора на ТП на НОИ –София град, с което е потвърдено Разпореждане №35263/03.07.2024г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО, с което е прието за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО претърпяното на 26.03.2024г. от Ц. Т. Б. травматично увреждане, довело до смъртта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора след като е преценил и анализирал събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели поотделно и в тяхната съвкупност. От фактическа страна е установено, че по силата на трудов договор № 12/28.12.2023 г. Ц. Т. Б. е работил на длъжност „общ работник“, в отдел „Персонал“ с място на работа в гр. София - обекти на фирмата при „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД. Съобразно длъжностна характеристика, Ц. Б. е имал основни длъжностни задължения, както следва: да извършва товарене, разтоварване, пренасяне и подреждане със или без специални изисквания за товарене и разтоварване, пренасяне и подреждане със или без специални изисквания за товарене и разтоварване, ръчно или с механизирани средства в производствени помещения, складове, строителни площадки и други; посочените операции извършва на територията на фирмата или извън нея при доставка на стоки, материали, оборудване, метални отпадъци и други; събира и изнася на определените места отпадъци; участва в почистването на площадки, складове и дворни площи; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. В хода на разследване на злополуката са представени протоколи и документи от „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД. От обяснения, приобщени по делото и писмени доказателства е установено, че на 26.03.2024 г. около 16:05ч. Ц. Б. е изпълнявал трудовите си задължения на работното си място в сграда „Ротоцех“ към Полиграфически комплекс, в гр. София, ул. „Владимир Василев“ № 2, част от „Полиграфик Бизнес Център“, на бул. „Цариградско шосе“ № 47, като пострадалото лице - общ работник в „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД е следвало да изпълнява дейности по разчистване, преместване и събиране на метални елементи, поради което на посочените време и място същото е извършвало дейности по демонтаж на печатарска машина /чрез рязане с резак с пропан- бутан и кислород/ и събиране на отделните й елементи. Установява се още, че в същия ден телескопичният товарач бил повреден и следвало да бъде натоварен и транспортиран за ремонт. При извършвания демонтаж /чрез рязане/ се отделило желязо /секция от печатарската машина/, което затиснало тялото на Б.. В декларацията за трудова злополука, представена от осигурителя е отразено, че вследствие на злополуката е настъпила смъртта на Ц. Б.. Представено е съобщението за смърт, издадено от УМБАЛ „Александровска“ АД, като за причина за смъртта на Ц. Т. Б., починал на [възраст], е посочена „съчетана травма на тялото“. Съгласно приложения Акт за смърт № 152/28.03.2024г., издаден от Район Средец- Столична община, Ц. Т. Б. е починал на датата на злополуката - 26.03.2024 г. и е отразено, че смъртта е настъпила в местоработата - Полиграфически комплекс. За резултатите от извършеното разследване на злополуката е съставен протокол № 50 от 20.06.2024 г., като в него са посочени място и време на злополуката, начин на увреждането и материалният фактор, причинил увреждането и т.н. Протоколът е бил подписан без възражения от представителите на дружеството и ведно със събраните доказателства по административната преписка е изпратен с Постановление на прокурор при СРП до СГП, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер. Въз основа на представените доказателства длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е издало Разпореждане № 35263 от 03.07.2024г., с което декларирана от осигурителя „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД злополука- травматично увреждане, довело до смъртта на Ц. Т. Б. на 26.03.2024г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Осигурителят „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД е оспорил издаденото разпореждане. С Решение № 1040-21-704/26.11.2024г. директорът на ТП на НОИ София – град е приел жалбата срещу Разпореждане № 35263 от 03.07.2024г. за неоснователна, като изложил подробни мотиви. Решението на директора на ТП на НОИ София - град е оспорено пред Административен съд София – град, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства (в т.ч. и разпит на свидетели) и изясняване на релевантните факти и обстоятелства, е отхвърлил жалбата срещу същото. Административен съд София- град е обосновал извод, че злополуката законосъобразно и правилно е призната за трудова, тъй като отговаря на условията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По отношение на спорния по делото правен въпрос, а именно дали е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия, в конкретния случай смърт, и извършваната работа, съдът е отговорил позитивно. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, на първо място следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съответния работодател и се явява осигурено лице. В случая, с оглед събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства, Ц. Б. е имал качеството на осигурено лице, доколкото безспорно е установено, че към датата на претърпяното травматично увреждане – 26.03.2024 г. същият е бил назначен на длъжност общ работник и е лице осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО /в т. ч. и трудова злополука/, като работещо по трудов договор със „СТИЙЛ МЕД БЪЛГАРИЯ“ ООД. Относно функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането, от първоинстанционния съд правилно е прието, че тя се изразява в това, че Ц. Б., в изпълнение на регламентираните в длъжностната му характеристика задължения е осъществил дейност по демонтаж на печатарска машина, което е довело до злополуката, настъпила по време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието. Функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа се проявява в различни форми. Както бе посочено по-горе, за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които следва да се приеме, че са свързани с непосредственото изпълнение на трудовата му функция, и които са били необходими за осъществяване на работния процес и изпълнение на възложените му съгласно длъжностната характеристика задължения по работа, свързана с дейността му на общ работник - обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъпване на увреждането по повод извършваната работа. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезата на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО - на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа, както и в интерес на дружеството, в рамките на установеното работно време. Неоснователни се явяват касационните доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, то трябва да съдържа всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 55, ал.1 от КСО, а именно: 1. внезапно увреждане на здравето /внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; 4. причинно - следствена връзка – неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Редът за установяване и последиците от настъпването й са уредени както в КСО, така и в Наредбата на медицинската експертиза, а така също и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Юридическите характеристики на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка. С действията си, при които Ц. Б. е изпълнявал дейности по разчистване, преместване и събиране на метални елементи, и е осъществявал демонтаж на печатарска машина/ чрез рязане с резак с пропан- бутан и кислород/ и събиране на отделните й елементи, е изпълнявал основните си функции и задължения, съгласно длъжностната си характеристика за заеманата от него длъжност „общ работник“ в дружеството касационен жалбоподател. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира правните изводи на първостепенния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 55 ал.1 от КСО за законосъобразни, мотивирани, основани на правилна преценка на приетите за установени по делото фактически обстоятелства, относими към доказване на материалноправните изисквания на визираната разпоредба, за да се приеме, че спрямо Ц. Б. е осъществен съставът на трудовата злополука. Обоснована и правилна е преценката на съда за недоказаност, но и за ирелевантност за спора на твърдението на касатора за издадена устна заповед от ръководството за забрана за извършване на демонтажа на машината поради липсата на специален уред. По изложените съображения, по категоричен начин следва да се приеме, че травматичното увреждане на здравето (смъртта) на Ц. Б., настъпило на 26.03.2024 г. е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, така както е прието и в оспореното съдебно решение. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че постановеното от Административен съд София – град решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), се явява основателна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претенция за присъждане на разноски е направена и от процесуалния представител на ответниците по касация Т. Ц. Т., Д. Ц. Т. и Я. Ц. Т., последните със съгласието и чрез своя законен представител Н. В.. Като се отчита представения по делото договор за правна защита и съдействие на л.133 от дело № 63/2025 по описа на Административен съд София-град, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. Димитров от САК следва да бъде присъдена сумата от 576 (петстотин седемдесет и шест) евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита общо и за тримата касационни ответници, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 9, ал. 2 чл. 8, ал. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при условията на предоставена безплатна правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделние,