Определение № 64 от 11.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2735/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 15436/28.11.2023г., от „Обединена българска банка“ АД, [населено място] /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, чрез пълномощник юрисконсулт Елеонора Добрева, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 1047/15.11.2023г. чрез допълнително присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 450лв. С подадения чрез адв.Г. И. съвместен писмен отговор ответниците по молбата – касаторите С. С. Л. и И. И. Е., оспорват молбата по чл. 248 ГПК, като недопустима, предвид непредставяне от молителя на списък на разноските по чл. 80 ГПК. Наред с това считат, че претендираният от размер на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно завишен. Съставът на ВКС, въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на молбата, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. В отговора на касационната жалба изрично е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед особения характер на отговорността за разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, която не е предпоставена от действителното заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед законоустановените правила за определяне на размера му (чл. 37 ЗПП вр. НЗПП), така направеното искане следва да бъде счетено и за списък по чл. 80 ГПК/ определение № 119 от 6.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 539/2019 г., I т. о./.Отделно от това, неприлагането на списък на разноските по чл. 80 ГПК не се отразява на допустимостта на молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение.Както е изяснено в мотивите към т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОГСГТК на ВКС, правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по делото определение № 1047 от 15.11.2023г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1137 от 08.08.2022 г. по възз.гр.д. № 3453/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, но в него липсва произнасяне по своевременно направеното искане в подадения от молителя чрез юрисконсулт отговор на касационната жалба, към който е приложено и пълномощно на юрисконсулт Елеонора Добрева, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред касационния съд. Размерът на дължимото на осн. чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение на молителя следва да се определи съобразно предоставената правната помощ, която е само за подаване на отговора на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание, в хипотезата на чл. 25а, ал. 3 от НПП (ред. след изм. – ДВ, бр. 74 от 2021г. ), а именно в размер на 150лв. Мотивиран от това, съставът на ВКС: