Определение № 1296 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 942/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите и чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от М. Д., против определение № 37363/12.11.2025 г. по адм. дело № 7336/2025 г. на Административен съд София-град. С него е оставено без разглеждане, като недопустимо, направеното от него и от М. А. Д. искане за изменение на определение № 33229/10.10.2025 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на атакуваното определение. Иска се то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени определение № 33299/10.10.2025 г. и на всеки от жалбоподателите по адм.д. № 7336/2025г. да бъдат присъдени по 9800 лв. – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответната страна – кметът на Столична община, чрез пълномощник, юрисконсулт Цветанов, представя отговор на депозираната частна жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от М. А. Д. и М. Д. Д., против отказ на директора на дирекция "Общинска собственост" при Столична община да се произнесе по заявление с вх. № СОА25-ГР94-3232/30.04.2025 г., обективиран в писмо с изх. № СОА25- ГП94-3232-/1/23.05.2025 г. Съдът е счел отказа за постановен по нередовно заявление, без посочени конкретни факти и обстоятелства и при липса на формулиран ясен петитум. По тази причина, с определение № 33229/10.10.2025 г. по образуваното адм. д. № 7336/2025 г., първоинстанционният съдебен състав е отменил постановения отказ и е върнал преписката на кмета на Столична община с указание да се произнесе по заявление с вх. № СОА25-ГР94-3232/30.04.2025 г. на двамата жалбоподатели в 7-дневен срок от получаването. В отменителното определение АССГ е съобразил, че жалбоподателите не са направили искане за присъждане на разноски, поради което и не е присъдил такива. М. А. Д. и М. Д. Д. са поискали допълване на определение № 33229/10.10.2025 г. в частта му за разноските, като на всеки един от тях се присъдят по 9800 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Административният съд е разгледал молбата, като искане за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. Съобразил е обстоятелството, че жалбоподателите не са претендирали присъждане на разноски и не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК. Въз основа на това, първоинстанционният съд е счел искането за изменение на определението за недопустимо и с обжалваното определение го е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първостепенният съд е съобразил, че в първоинстанционното производство по отмяната на обжалвания отказ, М. Д. и М. Д. не са поискали присъждане на разноски, не са представили доказателства за направени такива и не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Поради това е недопустимо жалбоподателите да претендират изменение на определението в тази му част. Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, т. 8, искане за допълване на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1, предложение първо от ГПК, може да се предяви само в случай, че съдът в постановения от него съдебен акт е пропуснал да се произнесе по валидно заявено и прието искане за разноски. След като в конкретния случай такава претенция не е заявена, частните жалбоподатели не са били легитимирани да искат допълване на постановеното определение по делото. Като е приел искането за изменение на определение № 33229/10.10.2025 г., в частта му за разноските, за недопустимо и го е оставил без разглеждане, АССГ е постановил правилно определение, което не страда от пороците, релевирани с частната жалба. Същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,