Определение № 139 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 480/2015 г.

Производството е по реда на чл.255 и сл. ГПК. Постъпила е жалба от З. К. С. с искане да бъде уведомен за причините, поради които не му е предоставено решение по гр.д.№2670/2014г. по описа на Софийски апелативен съд. Поддържа, че делото е приключило на 05.12.2014г. и било обявено за решаване, но до датата на подаване на жалбата /21.01.2015г./ не е получил препис от решението, поради което не може да предприеме никакви действия по него, като в първата инстанция е заявил пред съда писмено, че следва да бъде уведомяван за всички негови действия лично, а не чрез защитника си, назначен по реда на Закона за правната помощ. Действително в проведеното на 05.12.2014г. открито съдебно заседание по в.гр.д.№2670/2014г. по описа на Софийски апелативен съд е даден ход по съществото на спора и след приключване на съдебните прения съдът е обявил, че ще се произнесе с решение след съвещание. Решението е постановено на 29.12.2014г. в срока по чл.235, ал.5 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.236 ГПК за определяне на срок за извършване на това съдопроизводствено действие. Постановеното по в.гр.д.№2670/2014г. решение е съобщено на адв.К. П., назначен за процесуален представител на З. К. С. по реда на чл.23, ал.2 ЗПрП, на 12.01.2015. В кориците на делото се съдържа молба вх.№142735/01.12.2014г., изходяща от З. К. С., в който същият заявява, че се отказва от назначаване на защитник по ЗПрП. Молбата обаче е адресирана до Софийски градски съд, като в проведеното на 05.12.2014г. открито съдебно заседание жалбоподателят не е отправил аналогично искане до състава на Софийския апелативен съд, разглеждащ подадената от него въззивна жалба, макар назначеният по реда на ЗПрП защитник да е присъствал в заседанието. При липса на изрично искане съдебните книжа да бъдат връчвани лично на жалбоподателя, независимо от връчването на неговия процесуален представител не може да се приеме, че съдът не е извършил това действие своевременно. Подобно искане не се съдържа в подадените от З. К. С. до СГС молби-молба вх.№126206/11.11.2013г., съдържаща искане за предоставяне на правна помощ; молба вх.№128288/14.11.2013г.; молба вх.№86698/23.07.2013г.; молба вх.№129553/18.11.2013г.; молба вх.№136496/02.12.2013г.; молба вх.№143688/16.12.2013г.; молба вх.№2814/13.01.2014г.; молба вх.№5128/20.01.2014г.; молба вх.№5430/20.01.2014г.; молба вх.№23300/26.02.2014г. и писмени бележки с вх.№32048/17.03.2014г., както и в подадената лично от З. К. С. въззивна жалба. Всички молби са с ясен текст и без ръкописни дописвания. Изпращането на съобщение за постановеното от въззивния съд решение лично до жалбоподателя се налага единствено с оглед необходимостта да бъде извършено тълкуване на изразената в молбата от 01.12.2014г. воля при последващата преценка за момента, от който започва да тече срокът за обжалване. С оглед на това следва да се приеме, че подадената от З. К. С. молба за определяне на срок за връчване на постановеното по гр.д.№2670/2014г. по описа на САС съдебно решение е неоснователна, поради което