Определение № 9775 от 02.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2022 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Шмараев, гражданин на Руската Федерация, представляван от адвокат И. Такева против Определение № 803 от 28.07. 2022г. постановено по административно дело № 559 от 2022г. на Административен съд- София област (АССО). Жалбоподателят смята, че неправилно делото е прекратено, тъй като е налице годен за оспорване административен акт, а именно непроизнасяне на министъра на правосъдието по подадената молба по реда на чл.15 от ЗБГ. Моли да се отмени, като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение. Ответникът- Министъра на правосъдието в подадения чрез главен юрисконсулт- Борисова писмен отговор счита частната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана. Моли същата да се отхвърли и да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение от АССО е оставена без разглеждане жалбата на А. Шмараев, гражданин на Руска федерация, роден на [дата на раждане] срещу непроизнасяне на министъра на правосъдието по молба вх. № Ко-15-821/ 29.03.2021г. за придобиване на българско гражданство по преписка рег. № 10236/ 08.07.2021г. на Министерството на правосъдието и е прекратено производството по адм. дело № 559/ 2022 г. по описа на съда. За да постанови определението, съдът е приел, че административното производство е започнало по молба на настоящия жалбоподател от 08.07.2021г. за придобиване на българско гражданство. Към молбата, която е подадена чрез Консулството на РБ били приложени писмени доказателства под опис. Адм. съд e посочил, че на лицето е предоставен официален електронен адрес и с придружително писмо изх. № Ко-15-821/ 29.03.2021 г. от Посолството на РБ в Москва са препратени подадените от Шмараев необходимите документи за придобиване на българското гражданство. Преценил е наличието на годен за оспорване акт– непроизнасяне на министъра на правосъдието. Сметнал е, че жалбата, подписана с електронен подпис на надлежен пълномощник, е подадена по електронен път на 19.05.2022г., т.е. след изтичане на срока за оспорване на мълчаливия отказ. В резултат жалбата на лицето, като просрочена е била оставена без разглеждане, а проведеното съдебно- административно производство е било прекратено. Обжалваното определение е ПРАВИЛНО. Съгласно чл.98, т.8 от Конституцията на Република България Президентът на републиката дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Производството се развива по специален ред, уреден в Закона за българското гражданство. Съгласно чл.29 ЗБГ придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическо или консулско представителство на Република България. Молбата се отправя до министъра на правосъдието. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност- чл.33, ал.3 ЗБГ. Въз основа на мнението на съвета министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация- чл.34 ЗБГ. Предложението представлява правен акт, с който министърът на правосъдието, отнася въпросът до компетентната за решаването им институция. Съгласно чл.35, ал.1, т.2 ЗБГ, министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от девет месеца. Според чл.35, ал.5 ЗБГ, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд– София област по реда на АПК. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Жалбоподателят е кандидатствал за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ- наличие на български произход. Молбата от 29.03.2021г. за придобиване на българско гражданство е подадена в Консулското представителство на РБ, като в Министерство на правосъдието, като заедно с всички приложими документи е получена на 08.07.2021г. Същият не е получил указания за отстраняване на нередовности. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.1 ЗБГ (в приложимата ред. ДВ, бр.21/ 2021год.) министърът на правосъдието е следвало да направи предложение пред Президента на РБ в срок до девет месеца, считано от датата на постъпването на същата в Министерството на правосъдието. С оглед на това предложението е следвало да бъде направено най- късно до 08.04.2022г. (петък- работен ден). След тази дата е формиран мълчалив отказ на ответния орган да се произнесе по молбата на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. От следващия ден, 09.04.2022 г. е започнал едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по преписката. Същият е изтекъл на 09.05.2021 год. (понеделник- работен ден). Жалбата срещу него е от 19.05. 2022г., т.е. същата е подадена след изтичане на срока за оспорване на мълчаливия отказ. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АССО, че подадената жалба е недопустима, като просрочена. Правилно адм. съд е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, според която, когато оспорването е просрочено, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение