Решение № 2368 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2008 г.

Решение № 2368 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Адвокат Християн Лаков, като пълномощник на Юлиана Николова Ошавова от гр. София, е обжалвал решението от 4.07.2008 г., постановено по гр. д. № 20 313 по описа за 2007 г. на Софийския районен съд, с което е изменено решението на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ)-Панчарево, за определяне стойността на обезщетение за имот, на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, като стойността е увеличена от 4 444 лв. на 4 788 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в жалбата се моли, то да се отмени, като вместо него постанови друго решение, с което стойността на обезщетението се определи по пазарната цена така, както е определена от вещото лице в размер на 1 094 857, 5 лв. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Намира, че размерът на обезщетението трябва да се определи по справедливата пазарна цена давана за подобни имоти. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно спрямо твърдението й за определения размер на обезщетението и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Софийският районен съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 0332 от 9.08.2007 г. на ОСЗ-Панчарево. С него по преписка за обезщетяване с вх. № П332 от 18.11.2002 г. на наследниците на Лазар Гелев Войнишки е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост за 5, 500 дка земеделска земя от IV категория - обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 4 444 лв. Жалбоподателката е оспорвала стойността на обезщетението, като е твърдяла, че тя е много занижена. Местоположението на бившите земеделски земи, попадащи в урбанизираната част на гр. София не е оспорвано, а е било обстоятелство, послужило като основание за доказване на твърдението, че стойността на обезщетението е занижена. За установяване стойността на обезщетението, съдът е приел заключение на вещо лице. Според заключението стойността на обезщетението, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ) е 4788 лв. Във втората част от заключението вещото лице е дало среден размер на пазарната стойността на земята. В тази част заключението не е възприето от съда, по изложените в него мотиви. Съобразно приетото заключение съдът е изменил решението, предмет на жалбата, като е увеличил стойността на определеното от ОСЗ-Панчарево обезщетение от 4444 лв. на 4788 лв. Постановеното решение е правилно. Решението не е необосновано. Съдът е анализирал нормите на НРОЦЗЗ, като към тях е приложил и установените факти, а именно приложимостта на наредбата при определяне на стойността на обезщетението за земеделски земи, върху които е признато правото да се възстанови собствеността, но реалното й възстановяване не може да се извърши, поради което то е отказано. Приел е, че в конкретния случай - местоположението на земите, които попадат в урбанизираната част на града е в хипотезата на чл. 1, т. 1 от наредбата, поради което и заключението на вещото лице за стойността на обезщетението, изчислено въз основа на наредбата в първата му част е преценено като правилно. Неоснователен е и следващият релевиран довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Когато е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, но е отказано реалното й възстановяване, наследниците имат право на обезщетение. Това обезщетение може да се извърши със земя и/или поименни компенсационни бонове, като ОСЗ определя паричния размер на дължимите обезщетения и броя на поименните компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица - чл. 36, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според ал. 2 на същия чл. размерът на обезщетенията, включително за земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет. Това е НРОЦЗЗ, според § 5 от преходните и заключителните й разпоредби. Позоваването на текст от Конституцията с твърдението за справедливо обезщетение не променя направеният извод от съда за приложимата материалноправна норма. С приетата наредба са установени еднакви критерии за всички правоимащи при определяне на паричния размер на обезщетението, независимо от това, къде се намират бившите земеделски земи. По този начин всички правоимащи са поставени при едни и същи условия, като е спазен принципът на равнопоставеност. По изложените съображения решението на съда като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд