Определение № 105 от 03.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2018 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на М. М. Н. чрез пълномощника й адвокат М. Р. против решение № 73 от 8.01.2018 г., постановено по гр.д. № 2337 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1142 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от М. М. Н. против С. С. Н. /починал на 2.12.2018 г., в чиито права е конституиран наследника му по универсално завещание Е. Г. Ч.-Е. Ф./ иск с правно основание чл.21, ал.1 СК-отм. за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, подробно индивидуализирана в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещния иск на С. С. Н. /починал на 2.12.2018 г., в чиито права е конституиран наследника му по универсално завещание Е. Г. Ч.-Е. Ф./ против М. М. Н. за собственост на УПИ *-* в кв * по тогава действащия план на кв.Горна баня и 5/6 ид.ч. от изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение. С определение № 554 от 12.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в съдебно заседание на 11.06.2019 г. е даден ход на устните състезания. С въззивното решение е прието за установено, че С. С. Н. и М. М. Н. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 6.07.1991 г. и е прекратен с развод на 16.12.2003 г. Дворното място, в което е построена сградата, в която се намира процесния обект, е станало лична собственост на С. Н. /въз основа на съдебна делба на наследствен имот от * г., дължимото уравнение на дяловете, по която не е платено, като кредиторът се е отказал от него/. На 25.09.1998 г. С. Н. е прехвърлил на Д. Н. О. 2/3 ид.ч. от дворното място, като договорът между двамата е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на 28.05.2007 г. Сградата е построена в периода 1997 – 1998 г. с лични средства на М. Н. /получени от продажбата на съсобствен с трети лица недвижим имот/ и е узаконена на името на ответника и Д. О. на 27.07.1999 г. За сградата липсва учредено право на строеж и към момента на построяването й ответникът е бил собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място. Направен е извод, че построеното в съсобствен имот става съсобствено между съсобствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството става съпружеска имуществена общност с оглед разясненията в т.4 на ППВС № 5/1972 г. Въпросът при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, е релевантен за изхода на настоящия правен спор. По този въпрос е формирана противоречива практика на състави на Гражданска колегия на ВКС. В решение № 191 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 1345/2015 г. на ВКС, I г.о. е дадено тълкуване, че разрешението в т. 4 на ПП на ВС № 5/1972 г., намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност. В решение № 134 от 8.11.2017 г. по гр.д. № 4951/2016 г. на ВКС, I г.о. е дадено тълкуване, че за преценка дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение (по чл.92 ЗС), е от значение да бъде установено дали сградата е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице. Така е, защото в двете хипотези изводът е различен – в първия случай съдебната практика (т.4 от ППВС 5 /1972 г. и следваща практика) приема извода, че сградата е попаднала в съпружеската имуществена общност (че не е опровергана презумпцията за съвместен принос, установена в правилото на чл.19,ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), във втория – че върху построеното е възникнала съсобственост на собствениците на терена. С оглед констатираната противоречива практика на ВКС следва да се отмени определението за даване ход на устните състезания и на основание чл.292 ГПК производството по делото да бъде спряно като бъде предложено на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по посочения въпрос. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение