Решение № 11816 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16021/2013 г.

Решение № 11816 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16021/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2477/15.10.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2181/2013 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181204375/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 206/20.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 ДОПК при констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За да се определи максимално точно основата за облагане по ал. 2 на ДОПК следва да се вземе предвид недостигът на средства към всеки един конкретен момент, в който е реализиран разход, за който не се доказва наличие на парични средства, както е процедирал органът по приходите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Красимира Хамад срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба - Красимира Събева Хамад с адрес: гр. Русе, ул. "Генерал Скобелев" № 31, вх. 1, ет. 2, ап. 1 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Десислава Петкова - Топалова по съображения, изложени писмено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181204375/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 206/20.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между декларираните и/или получени доходи и имущественото/финансово състояние на лицето. Административният съд е отменил РА в частта му, в която са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 685.71 лв. до 6987.35 лв. и лихви за разликата над 275.34 лв. до 2805.76 лв. За да постанови този резултат е приел, че определянето на данъчната основа за облагане с данък върху доходите за 2008 г. като превишението на разходите над приходите в един определен момент от годината, а именно - 25 септември, противоречи на материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ, регламентиращи ред за определяне на размера на данъка, който се дължи върху годишна данъчна основа. Следователно, данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да бъде превишението на разходите над приходите в края на годината /разликата между общия размер на всички изразходвани през годината парични средства и общия размер на всички получени през годината парични средства/. Така постановеното решение е правилно. Безпротиворечиво се приема от съдилищата, че макар ревизията да се провежда по особения ред, регламентиран в чл. 122 ДОПК, следва да се съобразяват нормите на материалния закон. Размерът на данъка съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ се определя върху общата годишна основа по чл. 17 с данъчна ставка 10 на сто. Общата годишна данъчна основа по чл. 17 представлява сумата от годишните данъчни основи на доходите по чл. 25, 30, 32, 34 и 36. Във всички, посочени в чл. 17 законови норми /чл. 25, 30, 32, 34 и 36/ е регламентирана годишна данъчна основа на доходите от различни източници. Освен с установената съдебна практика по спорния въпрос първоинстанционният съд се е съобразил и с влязлото в сила съдебно решение, постановено по жалбата на съпруга на Красимира Хамад - Басел Хамад против РА, установяващ задълженията му по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. С оглед на изложеното, решението на варненския административен съд в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение