Определение № 234 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2307/25.02.2015 г. на Р. С. С., Д. С. С. и И. С. С., срещу разпореждане № 31 от 06.02.2015 г. на председателя на второ гражданско отделение на ВКС, за връщане на Сливенския окръжен съд на преписка вх.№ 1533/2015 г., образувана по подадената от Р. С., Д. С. и И. С. частна касационна жалба вх. № 7965 от 29.12.2014 г., като са дадени указания за предприемане на необходимите процесуални действия за привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл.275, ал.2 ГПК, във връзка с чл.260 ГПК, а именно за приподписване на жалбата от адвокат и прилагане на адвокатско пълномощно, доколкото по делото няма данни жалбоподателите да са с юридическо образование. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт. Актовете, срещу които могат да се подават частни жалби, са посочени в чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК- определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и когато това е изрично предвидено в закона. Обжалваното разпореждане не попада в тези категории. Това е така, доколкото този акт е по движение на делото и по-специално с него се цели отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. С него не се прегражда развитието на делото, нито процесуалният закон предвижда възможност за обжалването му. С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът