Определение № 333 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1409/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата Д. Р. М., чрез адв.Я. Д. от САК, срещу определение № 975/09.04.2025г. по възз.гр.д.№ 2697/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е допълнено по реда на чл.248 ГПК решение № 251/07.03.2025г. в частта за разноските, като ищцата Д. М. е осъдена, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на ответника ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], направените разноски по делото пред въззивния съд в размер на 6000лв. с ДДС. В частната жалба са релевирани оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил релевираното от ищцата, обективирано в подадения отговор на молбата на ответника по чл.248 ГПК, възражение за прекомерност на разноските на ответника във въззивната инстанция и не е извършил преценка на действително вложените процесуални усилия за защита на ответника. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго за отхвърляне изцяло или частично молбата на ответника за допълване на въззивното решение в частта за разноските. С писмен отговор насрещната страна, ответникът Застрахователно Акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, представлявано от адв.Т. Т., оспорва частната жалба. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Основателни са оплакванията в частната жалба, че, произнасяйки се по молбата на ответника по чл.248 ГПК, въззивният съд е пропуснал да обсъди релевираното в подадения от ищцата отговор на молбата възражение за прекомерност на направените от ответника разноски във въззивното производство. При произнасяне по възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав отчита, че предметът на въззивното производство е по-ограничен - обжалваемият интерес е 35 000лв., а пред въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание и не са събирани нови доказателства. Същевременно следва да се съобрази, че предмет на въззивното производство е и подадената от ищцата частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК първоинстанционно определение, срещу която е изготвен и подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответника, който, освен изготвянето и подаването на писмени отговори, се е и явил в откритото заседание по делото и е изготвил и депозирал подробна писмена защита. При тези данни направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 6000лв. не са прекомерни спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. До този извод правилно, като краен резултат, е достигнал и въззивният съд. Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: