Определение № 80 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД, ЕИК 175077093, чрез пълномощника адвокат Русева, срещу определение № 22312 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6815/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С оспорения съдебен акт е отменено определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., с което е даден ход по същество, оставена е без разглеждане жалбата на лечебното заведение срещу уведомително писмо с изх. № 22-2513-67/1 от 20.06.2024 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), и производството по делото е прекратено. В частната жалба e аргументирана теза за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че процесното писмо носи белезите на индивидуален административен акт. Наред с доводите, че се касае за административен акт, подлежащ на обжалване, са изложени и подробни съображения за неговата незаконосъобразност и се оспорват мотивите, изложени от първоинстанционния съд. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на Столичната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Шкодрева, оспорва основателността на частната жалба. Аргументира теза, че характерът на процесното писмо е уведомителен, доколкото с него не се налага санкция или отправя писмена покана за неоснователно получени суми. Налице е спор за изпълнение на договорни задължения, а не във връзка с приложение на административноправни норми. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо с изх. № 22-2513-67/1 от 20.06.2024 г., изходящо от директора на СЗОК, във връзка с протокол № РД-18-631-1/17.05.2024 г. по заповед за проверка № РД-18-631/26.04.2024 г. на директора на СЗОК, в което се посочва, че СЗОК няма основание да заплати ИЗ № 8257/2024 г. по КП № 50.1 на ЗОЛ В. Г. Г., тъй като последната към момента на хоспитализиране е била с прекъснати здравноосигурителни права. Първоинстанционният съд е намерил жалбата за недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт. Предвид характера на писмото съдът е приел, че същото не носи белезите на административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения, или се засягат права и законни интереси. Изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер, че не са налице основанията за заплащане на медицинските дейности по ИЗ № 8157/2024 г. Посочил е, че сключеният индивидуален договор между лечебното заведение и НЗОК, съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е административен, като в съответствие с чл. 19ж, ал. 1 от АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд, в съответствие с предвиденото в чл. 80 от ЗЗО. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а от АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. В конкретния случай безспорно между страните е налице сключен административен договор, който подробно регламентира правата и задълженията на страните, а наличието му изисква възникналите между страните спорове във връзка с неговото изпълнение, когато не е налице властническо волеизявление, обективирано в административен акт, да се решават по реда на чл. 19а – чл. 19ж от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съдържанието на процесното писмо налага да се приеме, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се налага санкция или писмена покана за неоснователно получени суми. Спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. В относимата правна уредба липсва предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред. Неизпълнението на договорни задължения, изразяващо се в неплащането на суми по административен договор, не може да бъде приравнено на административен акт, същото представлява неудовлетворено притезание за частно вземане. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК (която разпоредба е посочена като прекратително основание от АССГ) жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. За да формира извод за недопустимост на съдебното производство, административният съд е изследвал точно отсъствието на абсолютната положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение