Определение № 4484 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. против разпореждане № 573 от 20.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 527/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се връща частната му жалба вх. № 5086 от 16.06.2025 г. срещу постановено по същото дело определение № 388 от 01.11.2023 г. При извършената проверка за допустимост на жалбата въззивният съд е констатирал, че същата е насочена срещу благоприятен за жалбоподателя съдебен акт, с който е уважена жалбата му срещу определение № 212 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 129/2023 г. на Кърджалийския окръжен съд (за оставяне без уважение на молба за предоставяне на правна помощ, прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба), като същото е отменено и е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, а делото е върнато на първоинстанционния съд за определяне на процесуален представител и предприемане на следващите се процесуални действия по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата му молба. Освен това въззивният съд е посочил, че с постановяване на определение № 388 от 01.11.2023 г. редът за упражняване на инстанционен контрол е изчерпан, както и че жалбата от 09.06.2025 г. е и просрочена, доколкото препис от определението е връчен на жалбоподателя на 03.11.2023 г. Тези съображения са обосновали извода за нейната недопустимост, поради което и същата е върната. Недоволен от този резултат, П. Ж. П. излага доводи за неправилност на атакуваното разпореждане поради саботиране и шиканиране на производството от страна на съдебния състав, който неоснователно преграждал неговото развитие при нарушаване разпоредбите на чл. 6 КЗПЧОС вр. чл. 288 НК, чл. 11, чл. 47, чл. 49 и чл. 54 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС. Моли за отмяна на разпореждането и за изпращане на всички негови дела, разглеждани от Пловдивския окръжен и апелативен съд, на Софийския районен, Софийския градски и Върховния административен съд, съответно на Европейския съд по правата на човека. Едновременно с това моли за определянето на друг съдебен район, в който да се разгледат делата му, а именно в апелативния район на гр. Бургас. След преценка, настоящият съдебен състав на I-во г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с допустима частна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение на състав на въззивната инстанция, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Преди да се произнесе по едно искане, всеки съд е длъжен да провери наличието на съответните процесуални предпоставки за това, като при тяхното отсъствие оставя искането на страната без разглеждане. Когато съдът администрира постъпила жалба срещу акт, който същият е постановил, той е длъжен да извърши проверка за редовност и допустимост, като в случай, че установи жалбата да е подадена при отсъствие на процесуалните предпоставки за пораждане на нейния деволутивен ефект, той следва да процедира съобразно разпоредбите на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2 ГПК и да я върне. Наличието на предвидена в закона обжалваемост, на правен интерес от обжалването и спазването на установения за това преклузивен процесуален срок са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на последващия инстанционен контрол, за които съдът следи служебно. В случая те не са налице, като не може по никакъв начин да бъдат споделени бланкетните оплаквания на жалбоподателя за допуснато нарушение на правата му на справедлив съдебен процес (чл. 6 КЗПЧОС), свобода на изразяване на мнение и свобода на информация (чл. 11 ХОПЕС), ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес (чл. 47 ХОПЕС), нарушение на принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието (чл. 49 ХОПЕС), нарушение на забраната за злоупотреба с право (чл. 54 ХОПЕС) и на правата, гарантирани от чл. 6 ДЕС. В хипотезата на постановяване на съдебен акт, за който не е предвиден по-нататъшен инстанционен контрол и който е в пълно съответствие с исканията на заитересованата страна, последната не разполага с право на жалба. Не могат да се уважат и исканията на жалбоподателя за определяне на друг родово и местно компетентен съд, който да разгледа предявените от него искове. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по желание на страните (чл. 117, ал. 1 ГПК). Същата не може да бъде изменяна и по разпореждане на Върховния касационен съд, извън хипотезите на чл. 23, ал. 3 ГПК (когато поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно), и чл. 122 ГПК (когато е възникнал спор за подсъдност, в който участва апелативен съд). Както е видно от закона (чл. 118, ал. 1 ГПК), преценката за това, дали започнатото пред определен съд дело му е подсъдно, се извършва от самия сезиран съд. Въпросът за отстраняването на сезирания съдебен състав на някое от основанията по чл. 22 ГПК също се преценява от самия него по вътрешно убеждение (чл. 23, ал. 2 ГПК). Ето защо настоящата инстанция не разполага с правомощия да уважи предявените от жалбоподателя особени искания за определяне на различни от посочените от закона съдилища, които да се произнесат по неговите искови молби. Не са налице и предпоставки за изпращане на настоящото дело на Европейския съд по правата на човека. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.