Определение № 468 от 12.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 134/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7473/26.06.2015 г. от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София, с искане за изменение на определение № 298от 12.06.2015 г. по т. д. № 134/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 450 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, по договор за правна помощ за осъществяване на процесуално представителство в производството по молба по чл.248 ГПК вх. № 4100/06.04.2015 г. на насрещната страна [фирма] за допълване на предходно определение по ч(л.248 ГПК в частта за разноските.. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК еизразила становище за неоснователността на подадената молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: От приложените към отговора на молбата по чл. 248 ГПК вх. № 4100/06.04.2015 г. на насрещната страна [фирма] за допълване на предходно определение по чл.248 ГПК в частта за разноските се установява, че страната-молител в настоящото производство и ответник в предходното е била представлявана от адвокат по договор за правна помощ сключен на 12.05.2015 г., за което в последния е договорено възнаграждение в размер на 450 лева, за изплащането на което е налице отбелязване в самия договор. В самия отговор е поискано присъждане на разноските и е представен списък по чл.80 ГПК. молбата по чл. 248 ГПК вх. № 4100/06.04.2015 г. на насрещната страна [фирма] е оставена без разглеждане като недопустима/просрочена/. Разпоредбата на чл.248 ГПК, както и тази на чл.81 ГПК предвиждат присъждането на разноски с акта,с който се приключва делото в съответната инстанция. Определението, с което се оставя без разглеждане молба по чл.248 ГПК относно предходно определение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от страна на същия жалбоподател-молител в настоящото производство [фирма]-гр. София не попада в тази категория и следователно молбата за допълването на подобен съдебен акт се явява неоснователна. Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.