Определение № 9605 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. А., чрез адв. Н. Костурков, срещу определение № 2348/15.05.2026г., постановено по адм. д. № 550/2026г. на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив и прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Според частния жалбоподател пропуснатия срок за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а именно престой в болнично заведение, които иска настоящата инстанция да отчете при преценка правилността на обжалваното определение. В заключение иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Пазарджик е намерил, че жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт е просрочена. Приел е, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив е съобщен на адресата му 22.01.2026г. и преклузивния 14-дневен срок за обжалване е изтекъл на 05.02.2026г., а жалбата е подадена след срока за обжалване. Определението е правилно. Правилно съдът е установил, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив е съобщен на адресата му 22.01.2026г. и преклузивния 14-дневен срок за обжалване е изтекъл на 05.02.2026г., а жалбата срещу АУПДВ е подадена след срока за обжалване, на 18.03.2026г. Поради това е правилен изводът на Административен съд – Пазарджик, че подадената на 18.03.2026 г. жалба е извън законоустановения срок и като такава е просрочена. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че пропуснатия срок за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които иска настоящата инстанция да отчете при преценка правилността на обжалваното определение. В случая, видно от наличните по делото съдебни актове, А. М. А. е поискал възстановяване на срока за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив от АС – Пазарджик, което искане е отхвърлено с влязло в сила определение № 2605/02.06.2026г., постановено по адм. д. № 550/2026г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с определение № 8873/15.09.2026г., постановено по адм. д. № 8770/2026г. по описа на Върховен административен съд. Пререшаване на този въпрос е недопустимо в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение