Решение № 6556 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2016 г.

Решение № 6556 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МД ИНВЕСТ" АД, гр. С. и на кмета на Столична община срещу решение № 8010/17.12.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 8961/2012 г. съответно в частта в която жалбата на първия се отхвърля, а срещу втория се уважава. Релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател "МД ИНВЕСТ" АД, гр. С. претендира неправилност на обжалваното решение на АССГ, в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу определените с ревизионен акт /РА/ № 21-038/8.02.2012 г., издаден от орган при Столична община по т. 2 данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за недвижими имоти с административен адрес: гр. С., бул. "Цариградско шосе", бл. ..., представляващи офиси 3 и 4. В частта относно ДНИ твърди, че неправилно съдът не е взел предвид представените Удостоверения за данъчни оценки на имотите, от които било видно, че по отношение на тях няма задължения. Същите били официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и съответно доказателство за извършените от длъжностните лица действия. Тъй като не била оспорена истинността на тези документи по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, същите следвало да се признаят от съда като доказващи липса на задължения по отношение на тези имоти. Неправилно съдът не бил кредитирал и заплатената сума от 14 424,24 лв. за ТБО за периода 2007-2010 г. към СО. Прави искане съдът да отмени обжалваното съдебно решение в оспорената част, като приеме, че дружеството не дължи ДНИ и ТБО за периода 2006 - 2010 г. за имоти - офис 3 и 4, находящи се в гр. С., бул. "Цариградско шосе", бл. .... Касационният жалбоподател, кметът на Столична община, обжалва съдебното решение, в частта в която съдът е намалил размера на определената ТБО за периода 2006 - 2010 г. за имот на ул. "Х. К." №..., и за имотите с административен адрес: гр. С., бул. "Цариградски шосе", бл. ..., представляващи офиси 3 и 4. Твърди, че неправилно съдът е зачел декларациите на дружеството за неползване на имотите по т. 2 от решението. Твърди, че след като за тези имоти няма открита данъчна партида, респективно данъчна сметка, в която да има формирани и отказани задължения, подадените декларации за неползване на имотите, не следва да се вземат предвид при изчисляване размера на ТБО. На следващо място твърди, че дружеството жалбоподател е регистрирано като търговско дружество, като в хода на производството не доказва жилищна нужда, която да задоволява, поради което и при облагането на имота на ул. "Х. К." №... с публични задължения, същият не следва да бъде ценен като жилищен. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на кмета на Столична община и неоснователност на касационната жалба на "МД ИНВЕСТ" АД. Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес, срещу съответните части на съдебното решение по чл. 208 АПК, които ги засягат. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията в тази насока са голословни и не почиват на анализ на процесуалните действия, извършени от съда в хода на производството. Досежно приложението на материалния закон и обосноваността на съдебния акт, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон: Въз основа на пълен, подробен и прецизен анализ на доказателствата, представени в хода на ревизионното производство и събрани в хода на съдебното такова, АССГ е установил фактическа обстановка, която напълно се споделя от състава на ВАС, явява се съответстваща, поради което и не следва да се повтаря. Спорът между страните касае приложението на материалния закон: Предмет на контрол за законъсобразност пред АССГ е ревизионен акт /РА/ № 21-038/8.02.2012 г., издаден от орган при Столична община, с който на "МД ИНВЕСТ" АД, гр. С. са определени ДНИ и ТБО за периода 2006 - 2010 г. за недвижими имоти с административен адрес: гр. С., бул. "Цариградски шосе", бл. ..., представляващи офиси 3 и 4; и ТБО за имот на ул. "Х. К." №.... В съответствие с разпоредбите на ДОПК и ЗМДТ, съдът е обосновал валидност на оспорения акт като издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. За да измени РА по отношение на ТБО за имот на ул. "Х. К." №..., съдът е обосновал, че: имотът по нотариален акт представлява масивна жилищна сграда върху поземлен имот, но въпреки това ТБО е изчислена от органа при СО върху отчетната стойност на имота - като при нежилищни имоти, което обстоятелство е посочено изрично и следва и от съответните размери на ставките. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за целите на ЗМДТ не е възприето предназначението на имота да се определя по друг начин, в това число да се доказва необходимостта от ползването на имота като жилищен от юридическото лице. Правилен е извода на АССГ, че поради това, следва да бъде съобразено предназначението на имота, установено съобразно разпоредбите на ЗУТ, т.е. ползването на имота съобразно разрешеното предназначение. В случая, за всички ревизирани периоди разрешеното ползване на сградата и имота по предназначение е за жилищен имот. Правилен е и изводът на съда, че предвид липсата на доказателства за променено предназначение на имота, имотът на дружеството на ул. "Х. К." №... следва да се счита за жилищен, което предназначение следва да бъде взето предвид за целите на определянето на ТБО за периода 2006 - 2010 г. Възраженията на касатора, кмета на СО, в тази насока са неоснователни. Предвид предназначението на имота за жилищни нужди, правилен е изводът на АССГ, че основата, върху която следва да се определи ТБО е данъчната му оценка, съобразно Приложение № 2 от ЗМДТ. Въз основа на изслушаната по делото експертиза и предвид правилните изводи от правна страна, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е изменил обжалвания ревизионен акт в частта досежно ТБО за периода 2006 - 2010 г. по отношение на имота на ул. "Х. К." №.... Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба на кмета на СО и правилност на съдебния акт в горния смисъл. За да измени РА в частта досежно ТБО за периода 2006 - 2010 г. за недвижими имоти с административен адрес: гр. С., бул. "Цариградско шосе", бл. ..., представляващи офиси 3 и 4, съдът е приел, че следва да бъдат взети предвид представените декларации от дружеството по Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО в съответните редакции. Същите касаят декларирано обстоятелство на неползване на имотите от юридическото лице за периодите, за които се отнасят. Правилен е изводът на АССГ, че подаването на декларациите пред орган на СО е фактът, от който произтичат правните последици за определянето на ТБО. Без значение е обстоятелството дали фактически подаването на декларациите е известно на компетентния орган при издаването на РА. Това е въпрос от организационно естество, който не е от значение да препятства правните последици от подаването на декларациите. Касационната инстанция не споделя и възражението на кмета на СО в насока, че копие от декларациите не са представени в хода на ревизионното производство. Единствено действителното подаване на посочените декларации от жалбоподателя и съответния им срок са релевантните за спора факти. Правното им действие правилно е зачетено от АССГ при определяне на размера на задълженията за ТБО. Гореизложеното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ в тази част. Неоснователно е и възражението на касатора "МД ИНВЕСТ" АД - досежно неправилното незачитане от страна на съда на извършени плащания по отношение на тези имоти. Мотивите на АССГ в тази част са последователни и съответстващи на събраните доказателства. Досежно сумата от 14 424,24 лв. - заплатена с платежно нареждане от 24.06.2010 г., същата правилно е приета от съда като представляваща такса за продажба на имота. За да отхвърли жалбата срещу РА в частта досежно ДНИ за периода 2006 - 2010 г. за недвижими имоти с административен адрес: гр. С., бул. "Цариградско шосе", бл. ..., представляващи офиси 3 и 4, съдът правилно е приел, че същите са нежилищни, поради което и като основа, върху която се определя ДНИ следва да бъде взета отчетната стойност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ в относимата редакция. Съгласно същата разпоредба, за нежилищните недвижими имоти данъкът се определя въз основа на по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имота. С оглед на това и предвид начина на определяне на основата в случая, правилно АССГ е кредитирал изчисленията на вещото лице за ДНИ за тези имоти, които съвпадат с тези в РА, като правилни и верни. Досежно възраженията за характера на Удостоверенията за данъчни оценки: В действителност, съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Правилен е извода на АССГ, че видно от нотариалните актове, такива удостоверения са издадени и представени в случая. Същите обаче са удостоверителен акт, а не акт, с който се установява размера на данъчни задължения за ДНИ за съответната година по реда на ЗМДТ. В случая такъв размер не е установен с влязъл в сила акт, удостоверението не формира сила на присъдено нещо, поради което и правилно съдът въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по спора е установил, противно на изложеното в удостоверенията, данъчни задължения досежно тези имоти. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ задълженията за ДНИ се установяват по реда на ДОПК. А съгласно чл. 118 ДОПК, задълженията за данъци се установяват с ревизионен акт. Правилно като се е позовал на тези правни норми, съдът е приел, че същите изключват установяването на данъци с Удостоверение за данъчна оценка. Като е обосновал, че задължено лице за ДНИ за периода 2006 - 2010 г. е собственика на имотите - АД, при правилно определена данъчна основа и данъчна ставка, съдът е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА в тази част. Предвид гореизложеното, касационната инстанция прави извод за неоснователност на касационните жалби на "МД Инвест" АД и кмета на СО. Гореизложеното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за касационна инстанция не следва де се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС