Определение № 3723 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молби, наименувани „жалби“ вх. № 7540 от 30.06.2025 г. /п. кл. 27.06.2025 г./; вх. № 7539 от 30.06.2025 г.; вх. № 7715 от 03.07.2025 г.; вх. № 8168 от 14.07.2025 г. и „молби“ вх. № 11491 от 17.10.2025 г.; вх. № 11616 от 21.10.2025 г.; вх. № 11741 от 24.10.2025 г., подадени от С. К. И., за отмяна на влязло в сила решение № 202 от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 832/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали, което е потвърдено с решение № 106 от 07.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 133/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, недопуснато до касационно обжалване с определение № 2140 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4771/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о. Ответникът по молбата Министерство на правосъдието в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Т.-С., оспорва искането за отмяна. При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г. о., намира следното: С влязлото в сила решение № 106 от 07.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 133/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали, предмет на производството по отмяна, е потвърдено решение № 202 от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 832/2022 г. на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявения от молителя против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.01.1996 г. в мебелен цех на затвора в [населено място], за която е съставен акт за трудова злополука № 1 от 26.01.1996 г. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/1977 г. на ППВС/. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Не е посочено, дори като законов текст основание по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. В случая сочените в молбата за отмяна обстоятелства са изцяло ирелевантни за правния спор, тоест не са били включени или са без каквото и да е значение за предмета на делото. Процедура по отстраняване на горепосочената констатирана нередовност е изпълнена съобразно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС с разпореждането № 2694 от 14.10.2025 г. на администриращия съд, в съобщението за което на молителя изрично е указана възможността да ползва правна помощ. Разпореждането е връчено на последния – лично, на 16.10.2025 г. В изпълнение на указанията, молителят е подал до съда три броя молби вх. №№ 11491 от 17.10.2025 г., 11616 от 21.10.2025 г. и 11741/24.10.2025 г., но молбата за отмяна е останала нередовна. В нито една от тези молби не съдържат конкретни фактически твърдения на основания за отмяна на решението. Оплакванията се концентрират във влошеното здравословно състояние на молителя и недоволството му от действията на първоинстанционния съдия при провеждане на открито съдебно заседание, на което молителят е присъствал, които обаче не биха могли да послужат за отмяна на решението, още повече, че молителят е бил представляван и от служебен адвокат. От изложеното в молбите не може да се заключи, че са били нарушени негови права и законни интереси във връзка с процеса. След като молителят И. не е изложил коректно обстоятелства, които да обосноват някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, молбата му за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., на ВКС, ОСГТК, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество по нейната основателност. Предвид изложеното молбата за отмяна следа да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение