Определение № 2445 от 10.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3269/2023 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Р. В. за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 262267/14.07.2021 г. по гр. д. № 1644/2020 г. на Районен съд - Варна, с което са уважени кумулативно съединените: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Я. А. в. д. Ф. срещу Л. В. В., Р. Н. В. и А. П. К. - С.. Молителката поддържа, че на 10.07.2023 г. е подала молба за отмяна на решение № 262267/14.07.2021 г. по гр. д. № 1644/2020 г. на Районен съд - Варна, потвърдено с решение № 299/11.03.2022 г. по в. гр. д. № 2525/2021 г. на Окръжен съд - Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 50233/16.06.2023 г. по гр. д. № 3085/2022 г. на ВКС, III г. о., с правно основание чл. 304 ГПК, поради неучастието й в исковия процес като необходим другар на страната на ищеца, в качеството й на бивша негова съпруга, намираща се в граждански брак с ищеца към момента на сключване на признатата за действителна сделка по установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на влязлото в сила решение са законодателно определени: да е подадена редовна и допустима молба за отмяна по чл. 303 или чл. 304 ГПК и да е внесено обезпечение в размерите по чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, като тези две предпоставки следва да са осъществени кумулативно. В изпълнение на разпореждане № 116 от 31.07.2023 г. по настоящото дело, молителката В. е представила доказателства за внесено парично обезпечение в размер още на 8 098. 50 лв. по сметка на ВКС, както и за вписване на молбата за отмяна с дата на вписване към СВ, [населено място] – 08.08.2023 г.. Молителката, която не е била страна в исковото производство, е представила и доказателство, че е била в граждански брак с ищеца Я. А. в. д. Ф. към момента на сключване на признатата за действителна сделка по установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, т.е. има качеството „необходим другар“ на ищеца. При това положение настоящият съдебен състав намира, че е подадена допустима и редовна молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 304 ГПК, както и че е внесено дължимото на основание чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК парично обезпечение, т.е. налице са и двете горепосочени предпоставки, поради което молбата за спиране с правно основание чл. 309, ал. 1 ГПК следва да бъде уважена. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд