Определение № 495 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1889/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Д. Д. и В. П. Д. срещу определение № 145 от 24.04.2014г. по т.д. № 798/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение № 616 от 08.11.2013г. по гр.д. № 526/2013г. на Апелативен съд – В.. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат подробни съображения за основателност на молбата им по чл.303 ГПК. Ответниците по частната жалба [фирма] и Р. Н. Н. не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С молба от 11.02.2014г. З. Д. Д. и В. П. Д. са поискали на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК да бъде отменено влязлото в сила определение № 2628/05.09.2013г. по в.гр.д. № 2632/2013г. на ОС - Варна, потвърдено с определение № 616/08.11.2013г. по гр.д. № 526/2013г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се в издаването на постановление за възлагане на недвижим имот. С обжалваното определение съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че влязлото в сила определение за оставяне без разглеждане на жалба срещу действия на съдебния изпълнител не подлежи на извънинстанционен конрол, тъй като това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо и е извън приложното поле на чл.303 и сл. ГПК. Поради това е оставил молбата без разглеждане. Настоящият състав намира този извод за правилен. На отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г/. Поради това не подлежат на отмяна определенията за прекратяване на делото. В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба срещу действия на съдебен изпълнител. С това определение е разрешен процесуален въпрос – въпросът относно допустимостта на подадената жалба срещу действия на съдебен изпълнител, а не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Поради това определението, чиято отмяна е поискана, не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл.303 и сл. ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,