Определение № 172 от 14.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 768/2016 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. Д.-ищец в производство по чл.48 ЗМТА против Определение № 153 от 04.02.2016г. по т.д.№ 930/2015г. на ВКС, ТК, състав на II т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие подадената от него на 27.02.2015г. молба за отмяна на решението по арбитражно дело № 1271/2011г. на арбитър Бисерка Газдова. Съставът на ВКС е приел, че ищецът не е бил надлежно уведомен за арбитражното решение от арбитър Газдова, но съобразявайки твърдяния начин за узнаване на решението-чрез призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 1342/2014г. на ЧСИ Б.Б., е констатирал, че според приложения по делото препис, тя е получена лично от длъжника Д. на 04.09.2014г. Съобразено е, че към тази дата е бил изтекъл тримесечният прекратителен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА и потестативното право на отмяна е преклудирано. Посочено е, че дори да се приеме, че поради допусната фактическа грешка в призовката за доброволно изпълнение при изписването на арбитража /вписан е АСБТПП/, е била създадена неяснота за длъжника, то тя е била отстранена чрез извършената от пълномощника му адв.В. И. справка по делото, образувано по молба по чл.404,т.1, предл.последно ГПК във вр. с чл.51,ал.1 ЗМТА -за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по арбитражното дело. Посочено е, че в приложеното ч.гр.д.2947/2012г. на СГС се намира заявление от 09.09.2014г. до СГС Обща архива, подадено от В. И. И., роден 1991г. като пълномощник /с приложено пълномощно от 08.09.2014г./ с упълномощител Д. Д. за изискване на архивираното дело за справка. Съставът на ВКС е счел, че по силата на извършената проверка Д. Д., е узнал на 09.09.2014г. чрез пълномощника си за издадения на 15.05.2012г. изпълнителен лист в полза на [фирма] въз основа на решение № 1271 от 08.12.2011г. по арб.дело № 1271/2011г. на арбитър Газдова, с който допълнителен аргумент е обосновано просрочието на иска по чл.48 ЗМТА. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че В. И. не е адвокат, както неправилно е приел съставът на ВКС, и не би могъл да бъде вписан като адвокат към 2014г., което е видно от годината на раждането му. Изложени са доводи, че след като И. не е адвокат, съгласно чл.32 ГПК надлежно биха могли да бъдат уведомени чрез него само роднините му, но не и упълномощителя, който не е учредил редовна процесуална представителна власт. Посочено е, че И. не е предал на жалбоподателя информация от извършената по делото на СГС справка. В писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е депозирана в срок, но е неоснователна. Изложените в нея доводи и възражения са относими единствено към допълнителния мотив в обжалвания акт за уведомяването на страната за постановеното арбитражно решение и на 09.09.2014г. чрез представител. Съображения за неправилност на извода, че Д. е уведомен лично на 04.09.2014г. с поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ по изп.дело 1342/2012г. не са изложени. Следователно, дори да са основателни твърденията, че уведомяването на 09.09.2014г. не е чрез представител по смисъла на чл.32 ГПК, разполагащ с процесуално представителство за извършване на съдопроизводствени действия, включително и извършване на справки и уведомяване от името и с последици за представлявания, не е опровергано удостовереното в разписката за връчването на поканата за доброволно изпълнение нейно лично приемане от длъжника. Аргумент за редовност на уведомяването, независимо от неточното посочване на арбитража, е обстоятелството, че поканата има вписано приложение-подлежащия на принудително изпълнение акт-т.е. самото арбитражно решение. По тези съображения изводът в обжалваното определение за просрочие и недопустимост на иска по чл.48 ЗМТА следва да бъде споделен. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о