Определение № 5769 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на М. Михайлов и А. Михайлов против определение № 368 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1439/2023 г. на Административен съд София– област, с което жалбите им против мълчалив отказ на кмета на община Ихтиман да се произнесе по заявление вх. № 94.0-2/13.11.2023 г., са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кмет на община Ихтиман не изразява становище по частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Административният съд правилно приема, че по заявлението на жалбоподателите М. Михайлов и А. Михайлов с вх. № 94.0-2/13.11.2023г., подадено до кмета на община Ихтиман, с искане, на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ, да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ I -150, УПИXII -150 и УПИ XIII-150, кв. 24 по плана на [населено място], мълчалив отказ не е формиран и подадените жалби са недопустими. Както първоинстанционният съд законосъобразно отбелязва мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. При условията на чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът на общината дължи произнасяне в едномесечен срок от постъпване на заявлението. В случая органът констатира нередовност на заявлението и в съответствие с чл. 5в, ал. 1 ЗУТ предоставя на заявителите 14-дневен срок за нейното отстраняване (писмо от 16.11.2023г.). Указанията не са изпълнени от заявителите, поради което по арг. от чл. 5в, ал. 2 ЗУТ административният съд правилно приема, че едномесечният срок за произнасяне на органа започва да тече от приключване на 14-дневния срок за изпълнение на указанията или от 04.12.2023г. Към датата на подаване на жалбата 18.12.2023 г. срокът за произнасяне на кмета на община Ихтиман не е изтекъл и следователно мълчалив отказ не е формиран. Това мотивира и крайното заключение на съдебния състав, че липсва подлежащ на оспорване административен акт и жалбите са недопустими, поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Принципно правилният довод частните жалбоподатели, че срокът за произнасяне по заявлението тече от датата на подаването му съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ, в случая не може да бъде споделен с оглед приложението на процедурата по чл. 5в, ал. 1 ЗУТ по изложените по-горе съображения. В хипотезата на чл. 5в, ал. 2 ЗУТ, ако указанията не са изпълнени, органът следва да прекрати производството, което ще даде възможност на заявителите да защитят правата си по реда на чл. 197 и сл. АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,