Определение № 1745 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. Г. от [населено място], Пловдивска област, срещу определение № 649 от 14.02.2024 г., постановено на 15.02.2024 г., по ч. гр. д. № 312/2024 г. Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 3269 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 1044/2023 г. на Върховния касационен съд, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Ответната страна по жалбата В. К. Г. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната основателност. Ответникът Община Садово не е подал писмен отговор. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба е подадена срещу постановено по реда на чл. 288 ГПК определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, което не подлежи на обжалване, тъй като не е измежду двата вида определения, за които чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда такова обжалване. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба срещу определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е в съответствие с процесуалния закон. С нормата на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване като на касационната инстанция се предоставя правото да селектира касационните жалби съобразно точно установени в закона предпоставки. Определението по чл. 288 ГПК не е преграждащо. С него ВКС се произнася по въпроса дали е налице някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. То не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,