Определение № 519 от 15.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 950/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение № 184 от 13.10.2023 г. съдията-докладчик при Районен съд-гр. Средец, прекратил производството по н.ч.д. № 243/23 г. и изпратил делото във ВКС като повдигнал спор за подсъдност с Районен съд- гр. Средец. Прокурорът от ВКП е дал становище, че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд- гр. Айтос, където е извършено престъплението, позовавайки се на чл.36, ал.1 НПК. ВКС след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Повереникът на пострадалия Н. Р. С. депозирал частна жалба против постановление от 25.09.2023 г., с което наказателното производство по ДП № 237-ЗМ-232/22 г. по описа на РУ на МВР Айтос ,№ 15448/22 г. по описа на РП – Бургас, ТО- Айтос е спряно на основание чл. 244, ал.1 т. 1 вр. чл. 25, ал.1 т. 2 от НПК. В РС – Айтос е образувано н.ч.д. № 365/23 г. С определение № 85 от 5.10.2023 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство по делото и го изпратил по подсъдност на РС – Средец. Посочил, че районният съд в гр. Средец се явява съответен първоинстанционен съд, компетентен да разгледа жалбата по реда на чл.244, ал.5 НПК против постановлението за спиране и се е позовал на ТР № 1/1999 г. по н.д. № 3/1998 г. на ОСНК на ВКС. С определение № 184 от 13.10.2023 г. по н.ч.д. № 243/23 г. по описа на РС – Средец, съдията-докладчик прекратил съдебното производство по изпратеното му дело и повдигнал настоящия спор за подсъдност пред ВКС на основание чл.44, ал.1 НПК. В определението се сочи, че съгласно чл.36, ал.1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, а именно РС – Айтос. Аргументирал тезата, че този съд се явява местно и родово компетентен да разгледа жалбата по реда на чл.244, ал.5 НПК. Настоящият съдебен състав на ВКС като съобрази материалите по делото, намира, че то е подсъдно на Районен съд-гр.Айтос. Съгласно чл.244, ал.5 НПК постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Общото правило за определяне на местната подсъдност по наказателни дела уредно в чл.36, ал.1 НПК предвижда, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. В случая, досъдебното производство е било образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК за деяние, извършено в [населено място]. Следователно, компетентен да разгледа жалбата на повереника на пострадалия против постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство е РС – Айтос. Именно този съд се явява съответен първоинстанционен съд по смисъла на чл.244, ал.5 НПК. Обстоятелството, че досъдебното производство се наблюдава от прокурор при РП – Бургас, ТО Средец, след като по него са направени редица отводи на прокурори при РП – Бургас, ТО Айтос, вкл. и на прокурори при РП – Бургас, не променя подсъдността по делото и не води до отклонение от общите правила на чл.36 НПК за определянето й (опр. № 48/19.04.2019 г. по н.ч.д. № 392/19 г., ВКС, 2 н.о. и опр. № 47/27.01.2023 г. по ч.д. № 40/23 г., ВКС, 3 н.о.). Мотивиран от изложеното и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховен касационен съд-трето наказателно отделение,