Определение № 3529 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. срещу определение № 1653/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 648/2026 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателката, молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 251/10.07.2024 г. по гр. дело № 452/2024 г. на Софийския окръжен съд (СОС). Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че жалбоподателката била лишена от правосъдие и от правото й да се защити съгласно ГПК от неправомерни действия по изпълнението на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № ... по изп. дело № 20237930400224. Излагат се и подробни съображения за незаконосъобразност на действията на посочения ЧСИ, които нямат отношение към правилността на обжалваното определение на ВКС. Насрещната страна И. Б. Б., в отговора на частната жалба, подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. М. К.-М., поддържа съображения за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Атакуваното с молбата за отмяна на жалбоподателката, влязло в сила решение № 251/10.07.2024 г. на СОС е постановено в производство по чл. 435 от ГПК и с него съдът е оставил без уважение, подадените от жалбоподателката, жалби срещу разпореждане от 01.04.2024 г. на ЧСИ с рег. № ..., с което е отказано прекратяване на производството по изп. дело № 20237930400224. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК). Като се е позовал на тези задължителни указания по тълкуването и приложението на процесуалния закон, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, правилно е приел, че молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила решение на СОС е процесуално недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за всички органи на съдебната власт, включително за самия ВКС, поради което доводите на жалбоподателката, че с обжалваното определение тя била лишена от правосъдие и от правото й да се защити съгласно ГПК, са неоснователни. Останалите доводи в частната жалба – за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, нямат никакво отношение към процесуалната недопустимост на подадената от нея молба за отмяна, нито към правилността на обжалваното определение, които (а не законосъобразността на изпълнителните действия) са предмет на разглеждане в настоящото частно производство. При извършената служебна проверка съдът не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение № 1653/31.03.2026 г., а по изложените по-горе съображения то е и правилно, поради което следва да се потвърди. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото частно производство, в размер 300 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение