Определение № 1845 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 816/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. А., чрез адв.М. Д. против определение №268/28.01.2025г., постановено по т.д. №2156/2024г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателката иск за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение №495/14.05.2009г. по арб.д. №495/2009г. на арбитър Бисерка Газдова. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно - незаконосъобразно и немотивирано. Жалбоподателката поддържа, че без да бъде уведомена срещу нея е водено арбитражно дело №495/2009г. на арбитър Бисерка Газдова, по което е постановено арбитражното решение №495/14.05.2009г., което не й е било връчвано, като оспорва извода на ВКС, че е узнала за постановеното решение най-късно на 05.01.2024г. Сочи, че арбитражното решение е получено с електронно писмо от СГС от 09.08.2024г., поради което счита, че исковата й молба по чл.47 ЗМТА е депозирана в тримесечния срок и е допустима. Излага съображения, че запорно съобщение с ПДИ е връчено на работодателя й през м.12.2023г., но на тя не е била уведомена и не получила ПДИ. Навежда и довод, че защитата срещу нищожността на арбитражното решение е безсрочна. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД оспорва жалбата, като счита атакуваното определение за правилно, а депозираната частна жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. Производството по делото е образувано по искова молба на Р. С. А., чрез адв. М. Д., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение №495 от 14.05.2009г., постановено по арб.д. №495/2009г. на арбитър Бисерка Газдова. За да прекрати производството по делото, съставът на ВКС приема, че искът по чл.47, ал.2 ЗМТА е предявен сред изтичане на предвидения в закона преклузивен срок и е недопустим. Констатира, че тримесечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече най-късно на 05.01.2024г., а исковата молба е изпратена по пощата на 09.07.2024г. След анализ на писмените доказателства, съдържащи се в изисканото от ЧСИ И. - Л. Е. заверено копие от изп.д. №1840/2019г., образувано по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (дружество, на което с договор от 08.08.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към Р. А., произтичащи от арбитражното решение), съдът намира, че на 06.12.2023г. ЧСИ И.-Л. Е. е изпратила до длъжника в изпълнителното производство Р. С. А. - на адреса по местоработата й ( [община]) в [населено място], покана за доброволно изпълнение изх. №21752/06.12.2023г. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.01.2010г. от Софийски градски съд по т.д. №20/2010г. и решение на арбитражен съд по арб.д. №495/2009г., като е възпроизведено съдържанието на изпълнителния лист в частта относно размера на дължимите суми и е отразено произтичащото от договора за прехвърляне на вземане правоприемство на страната на кредитора. С поканата Р. А. е уведомена, че е наложен запор върху вземането й за трудово възнаграждение, включително и получаваното по граждански договор с [община], а също и върху вземанията й към „Банка ДСК“ ЕАД и „Инвестбанк“ АД, и тя е поканена да изпълни доброволно задълженията си в двуседмичен срок от поканата. Поканата е връчена на 18.12.2023г. чрез длъжностно лице в [община] (Н. А.), след което с писмо изх. № 119/19.12.2023г. [община] е уведомила ЧСИ И. - Л. Е. по изп.д.№ 1840/2019г., че Р. А. е в трудово правоотношение с общината и че от заплатата й за м. декември 2023г. ще бъде удържана сума в размер на 297 лева. Съставът на ВКС акцентира, че на 05.01.2024г. по изпълнителното дело е подадено заявление от Р. А., с което тя е поискала от съдебния изпълнител удръжката от заплатата й да бъде ограничена до 100 лева поради финансови затруднения. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата, относими към срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, съдът стига до извод, че макар арбитражното решение да не е връчено на ищцата Р. А. по предвидения за това процесуален ред, последната е узнала за него най-късно към датата 05.01.2024г., когато е подала адресираното до ЧСИ И. - Л. Е. заявление по изп.д. №1840/2019г. От съдържанието на заявлението заключава, че връчената по месторабота покана за доброволно изпълнение е достигнала до знанието на ищцата. Подчертава, че поканата съдържа данни както за арбитражното решение, така и за издадения въз основа на него изпълнителен лист, в т. ч. и за номера на делото на Софийски градски съд, по което е издаден изпълнителният лист и в кориците на което се намира копие от арбитражното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че въз основа на процесното арбитражно решение е образувано изп.д. №1840/2019г. при ЧСИ И.-Л. Е.; че на 18.12.2023г. по местоработата на жалбоподателката /длъжник/ е връчена покана за доброволно изпълнение; че работодателят е потвърдил, че Р. А. е в трудово правоотношение и че от заплатата й за м. декември 2023г. ще бъде удържана сума в размер на 297 лева; че лично Р. А. е подала заявление по изпълнителното дело на 05.01.2024г. с искане до съдебния изпълнител удръжката от заплатата й да бъде ограничена до 100 лева поради финансови затруднения. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че към 05.01.2024г. съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, съдържаща и данни за арбитражното решение, вече е било известно на Р. А., поради което считано от тази дата е започнал да тече и срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА. Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че претенцията за прогласяване нищожността на арбитражното решение може да бъде предявявана безсрочно. В своята константна практика /Определение № 124/15.04.2019 г. по т.д. № 659/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 118/17.06.2019 г. по т.д. № 951/2019 г. на ВКС, І т.о., Определение № 413/27.09.2019 г. по ч.т.д. № 1772/2019 г. на ВКС, І т.о. и др./, съставите на ТК на ВКС приемат, че за да бъде реализирана защитата по чл.47, ал.2 ЗМТА трябва да е налице допустимост на производството пред ВКС при спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Настоящият състав изцяло споделя доводите в съдебната практика, че е налице различна регламентация на защитата срещу нищожно арбитражно решение по специалния закон – чл.47, ал.2 ЗМТА, която се реализира единствено по исков ред пред ВКС в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, и тази срещу нищожно съдебно решение по чл.270, ал.2 ГПК, която може да се реализира по общия исков ред безсрочно или чрез възражение. Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно с обжалваното определение е прието, че в случая преклузивният срок за предявяване на исковете по чл.47 ЗМТА е изтекъл преди подаването на исковата молба на 09.07.2024г. и на това основание производството по делото е прекратено. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди сумата 150 лева- юриск.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд