Определение № 55 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2020 г.

С молба вх. № 3418/19.04.2021 година Б. В. Б. и И. П. Б. са поискали да бъде изменено постановеното по делото решение № 79/23.03.2021 година, в частта му, с която са осъдени да заплатят на „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. сумите от по 800.00 лева на всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като сумите бъдат намалени до минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Ответниците по молбата „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. сумите от по 800.00 лева на всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение не са подали отговор на същата, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността й. С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 79/23.03.2021 година съставът на ІV г. о. на ВКС е оставил без уважение молба с вх. № 5 047 541/20.03.2020 година, подадена от Б. В. Б. и И. П. Б. за отмяна на решение № 7259/27.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б състав, постановено по в. гр. д. № 245/2015 година, на основание чл. 303,ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и ответниците по тази молба „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. имат право да искат възстановяване на направените от тях в производството по отмяна разноски. В случая с отговорите на молбата за отмяна всеки един от тях е представил доказателства за направени такива в размер на по 800.00 лева, доколкото в представените договори за правна помощ е записано, че уговореното възнаграждение е записано, че сумите са заплатени изцяло и в брой при подписването на договора, който освен това служел и като разписка за заплатената сума. Съществуването на този запис в сключените от „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. договори за правна помощ е достатъчно за да се приеме за доказано действителното извършване на разходите. Предвид на това твърденията на Б. В. Б. и И. П. Б., че липсват доказателства за направените разноски е неоснователно и съдът ги е осъдил да заплатят на „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. сумите от по 800.00 лева на всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение имат право да искат присъждането на направени от тях разноски по повод на производството по отмяната. Освен с твърдението за липса на доказателства за реално направени разноски искането на Б. В. Б. и И. П. Б. за изменение на постановеното по делото решение № 79/23.03.2021 година е мотивирано и с твърдение за тяхната прекомерност. Решението, чиято отмяна е поискана е постановено по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД с цена 8888.36 лева, при която съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер минималното адвокатско възнаграждение би било 774.42 лева, а съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата минималното такова в производството по отмяна би било 580.82 лева. С оглед на този размер уговорените и заплатени от „И.“ Е. населено място, Н. Ж. Н. и Д. В. Д.-Н. суми за адвокатско възнаграждение не се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Не всяко надвишаващо установения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер адвокатско възнаграждение е прекомерно, а само това което значително не съответства на необходимите действия, които трябва да бъдат предприети за да се защитят правата и интересите на съответната страна в производството с оглед правната и фактическа сложност на делото, какъвто не е настоящия случай. В случая уговорените и заплатени от ответниците по молбата адвокатски възнаграждения не надвишават значително установения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер минимум, като са съобразени с доводите на молителите по молбата за отмяна и направените с отговора на същата възражения срещу тях, какво и с необходимите действия по установяване на тези възражения. Наред с това страните и процесуалните им представители не са задължени да уговарят възнагражденията в размера определен от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Размерът на тези възнаграждения може да бъде уговарян свободно при ограниченията на чл. 78, ал. 5 от ГПК и установения с Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер минимален размер, като дори и в случаите когато съдът намалява уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение той не е длъжен да го намали до минималния размер, а може по своя преценка да го намали и до размер надвишаващ този минимум. С оглед на това молбата по чл. 248 от ГПК е допустима, но е неоснователна, поради което и направеното с нея искане не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение